Писмена анкета на тема "Цветове":
1. Бял или Черен
2. Сив или Червен
3. Жълт или Оранжев
4. Зелен или Син
5. Розов или Лилав
Имаш ли любим цвят? Харесваш повече светлите или тъмните такива? 💎
1. 🤍 2. ❤ 3. 💛 4. 💙 5. 💗харесвам всички цветове, защото чрез всеки един от тях може да се изрази различно настроение или съсътояние. но може би повече ми допадат по-светлите цветове. любимо ми е небесното синьо 💙☁️💙
промените при мен винаги се случват бавно и постепенно. за жалост почти никога не си взимам поука от първия несполучлив опит и затова ми де налага да сгреша поне няколко пъти, за да променя нагласата си, а в по-дългосрочен план - и характера си. изненадващо е колко много се промених за този месец и половина, в който се наложи да стоим изолирани. прекарвайки толкова много време сама с мислите си, наистина се научих да се наслаждавам на собствената си компания, научих се да оползотворявам времето си, правейки неща, които правят мен щастлива и ми помагат да се развивам. не вярвах, че ще го кажа, но карантината се оказа онова нещо, от което имах най-голяма нужда, за за изградя по-силна връзка със себе си.нарисувах това няколко дни след обявяването на извънредното положение. в онзи момент бях готова да поставя всеки пред себе си, да отида на край света за някого, но не и да остана сама. страхувах се да бъда сама. месец и половина по-късно искам себе си пред всеки друг и нямам нищо против да остана тук, в собствената си компания💚
Христос Воскресе! Пожелавам Ви всичко най-хубаво! Ходите ли на църква на връх Възкресение Христово? Ако да, а тази година отидохте ли въпреки всички препоръки и опасността да се разболеете? Участвате ли в боядисването на яйцата? С кой ще прекарате днешния светъл празник? Лек и усмихнат ден!
Воистина Воскресе! Бъдете живи и здрави и никога не губете вярата в доброто! ❤ Всяка година ходя на църква, за да си взема от Благодатния огън, но за съжаление тази година трябваше да пропусна заради мерките. Великден е един от най-хубавите семейни празници и винаги спазваме традициите у дома - боядисваме яйца, печем домашни козунаци и се събираме вкъщи, за да празнуваме. Този Великден ще бъде по-различен, защото няма да мога да видя повечето си роднини, но ще остана у дома със семейството си. В момента това ми е съвсем достатъчно, защото знам, че любимите ми хора са добре и са в безопасност. Когато всичко това отмине отново ще се съберем заедно, за да празнуваме. Има време за всичко.💛 А това са хубавичките ми козунаци и несполучливите ми яйчица🐰 Светъл Великден!😇
чистота. вярвам, че името определя същността на човека, който го носи. но както името влияе на човека, така и човек - на името си. надявам се да оставя същата следа след себе си като тази, която то е оставило в мен. надямам се душата ми и делата ми също бъдат асоциирани с нещо толкова красиво като чистотата.
преди няколко години, когато постъпих в гимназията, не познавах никого. но повечето ми съученици бяха чували това-онова за мен. нищо чудно, че половин учебна година бях избягвана. с времето тези, които се осмелиха да ме опознаят разбраха, че нито съм надута, нито претендирам, че съм нещо повече от когото и да е, както се е говорило за мен. не ги обвинявам. хората са склонни да повярват на човек, когото познават, отколкото на момиче, което виждат за пръв път. но не е готино личната омраза към някого, да се превръща във фактор за хора, които са нямали възможност първо да изградят свое лично мнение за този човек.
Изброй 5 неща, без които не можеш, и 5 твои любими комбинации от храни!
не мога да живея без: ...любимите си хора ...да правя изкуство ...да пътувам ...да върша продуктивна работа ...музикалюбими комбинации: банан и фъстъчено масло кафе и бисквитки мекици с мед моцарела, домат и зехтин тост с авокадо и яйце
Налага се да поемаме различни отговорности. Когато работим с хора, сме отговорни за нашите задължения, защото те са обвързани с техните задължения. Всеки уважаващ себе си човек се чувства отговорен да не застрашава околните, да помага, когато има възможност, да каква истината, да се държи възпитано и т.н. Това се свежда до минимална проява на човечност и добро възпитание. Отделно всеки един от нас е отговорен и към самия себе си. Отговорни сме за това какви сме и какво ни се случва, защото сами вземаме решенията си, сами избираме пътя, по който да поемем. Никой не ни е виновен за нищо. Сами сме творци на съдбите си.
Как разрешавате дилемите си?
Как вземете правилно решение, ако от това ви зависи живота и не само?
Как се справяте в подобни ситуации?
В момента съм в подобно положение и ми стана интересно да видя вашите гледни точки относно това...
винаги знаем какво решение трябва да вземем. всичко, което трябва да направим е да слушаме. отговорите са в нас. винаги.
Ако ваш приятел ви говори по същия начин, по който вие говорите самите на себе си понякога, колко време ще позволите на този човек да бъде ваш приятел?
И да, и не. Леко тъжно ми е, някак празно. Липсват ми приятелите, роднините... Липсва ми да съм заета извън вкъщи, а след дълъг ден да се прибера и отдам на заслужена почивка. Липсва ми да се разхождам сред природата и да се наслаждавам на красотите, които тя ни предлага. От друга страна съм щастлива, защото утре ще се събудя и ще имам целия ден, за да рисувам. Няма да се налагам да бързам по задачи, срещи... Ще си бъда у дома с най-ценните хора в живота ми, които остават до мен и в тези ужасно трудни времена. Утре ще бъде една нова възможност да положа грижи за себе си, да продължавам да се уча да се наслаждавам на времето, което прекарвам сама с мислите си. С всеки изминал ден се доближаваме до деня, в който отново ще излезем навън и живота ни ще бъде такъв, какъвто го помним, а дори и по-хубав.🤍
Четенето. Правех го с абсолютно нежелание и безинтерес. Но четях, защото тати винаги ми е повтарял колко е важно това. Не веднъж ми е казвал, че някой ден липсата на богат речник ще ми коства много. В началото, като всяко малко дете, което вярва, че разбира от всичко, не се вслушвах и прескачах страници, за да приключа по-бързо. Но в един ден се уплаших от мисълта, че може би е прав. Спрях да прелиствам страници. Не четях с желание, но все пак го правех. Когато му дойде времено, се научих сама да търся книгите, да се интересувам и да правя това по собствена воля. В този момент един съвсем нов свят се разкри пред очите ми. Благодарна съм.