Bla☾k M◯◯N

Не мисля, че трябва човек насилствено да прекратява каквото и да е чувство, когато му дойде времето то ще се развие или ще умре само. Потискането на чувствата не води до нищо добро. Това че съм видяла в човека нещо повече, което ме е накарало да го обикна не само като познат е прекрасно. Той би трябвало да се чувства поласкан от този факт, а не да си разваля отношенията с мен. Ако не може да оцени красотата на любовта ми това си е негов проблем. В крайна сметка нито той може да ме задължава да не се влюбвам в него, нито аз мога да му се сърдя, че не е влюбен в мен. Ако има взаимно уважение и разбирателство едни подобни чувства могат да са прекрасно нещо. А ако човекът не може да уважава моите чувства или аз неговите, ако фактът, че съм влюбена в него е за него проблем, то тогава какви отношения ще развалям, като явно между нас няма никакви истински отношения, щом дори няма едно уважение към другия, щом не считаш за ценни неговите чувства, а искаш да играе той по твоите правила.
Да си влюбен в някого не значи, че трябва да ставате гаджета, да се е*ете, да се контролирате, да имате изисквания.
Влюбеният е опиянен само от мисълта за другия, от неговата усмивка, от неговия глас. За него няма по-голямо щастие от това да вижда обекта на своята любов. А кой човек (освен някой който е станал тотално безсърдечен и безчувствен) не би се чувствал добре, когато вижда че другият го гледа с такова възхищение, че му дарява своята чиста любов, че само неговото присъствие го кара да е щастлив. Човек трябва да е голям глупак да се лишава от подобна радост. Но за жалост има много такива. И все пак това не бива да ни кара да се страхуваме от любовта, а да се научим да обичаме без очаквания, да се наслаждаваме на мига, без мисли какво би могло да бъде.

View more

Разбира се, че мога да обичам някой на когото нямам доверие. За мен любовта е проява на грижа, внимание, симпатия, уважение и доза страст, ако е романтична. Любовта изразява отношението ми към другия. Дори да не вярвам, на това което ми казва другият нищо не ми пречи да ме е грижа за него, да го харесвам, да го ценя като човек и да имам привличане към него. А доверието без другият да ме обича за мен е невъзможно, понеже как бих могла изцяло да вярвам на някой човек, който не го е грижа за мен, който не ме харесва и уважава, било то като приятелка или като любима? Да, мога да имам частично доверие на много хора, но то е само по отношение на дадени неща, защото да се доверя изцяло на някого за мен не значи, да му споделя нещо, а да вярвам, че мога да разчитам на него, да вярвам в абсолютно всичко, което ми казва, да вярвам, че дори да му поверя живота си в даден момент той няма да ме изостави. Няма как да имам такова доверие на някой, който не познавам добре и който не ме обича.
Напразните очаквания по отношение на някои хора бъркаме с доверие. Те не са основани на нищо реално, а единствено на нашите илюзии, на един идеализиран от нас образ за човека. Такова доверие е изява на емоциите, не на разума. То винаги е неразумно.Неговият свят е пъстър и наивен като картина на Митничаря Русо. Рано или късно се оказва, че е напълно нереален. В това е била неговата хубост. Падне ли гримът, светът на доверието(тоест очакването прикрито под маска на доверие) става безплътен. Сянка на илюзиите ти. На желанието всичко да не е такова, каквото е. Напразните очаквания, илюзиите създават един нереален свят. Това е свят, в който не само не може, но и не бива да се живее. Бременен е с… Разочарования? Огорчения? Непредсказуема болка? Слаби думи.Нереалният свят носи в себе си бомбата на реалностите.Взривът на истините.
Той не наранява, не осакатява. Той разрушава до основи.
Тогава казваме, че другият ни е предал, а всъщност не той ни е предал, а ние сами сме се предали, като сме се самозалъгвали по отношение на него. Истинското предателство на доверието е единствено ЛЪЖАТА, а всичко останало е загуба на нашия идеал. И обвиняваме другия затова, че ние сме предали себе си, като сме се лъгали.
Човекът, който вярва, не може да бъде измамен. Ако се лъже, тогава значи,той има някакви съмнения в себе си, защото само, когато очите са пълни с облаците на съзнанието(илюзиите), ти не можеш да виждаш. Когато си способен да виждаш и погледът ти е ясен, самото присъствие на човека ти казва дали той е измамник или не.
Изгубено доверие се връща, когато има истинско разкаяние, промяна, бистър поглед за нещата. Изгубените илюзии рядко се връщат, а ако се върнат то е да те опустошат наново. Преди да вярваме на другия първо трябва да вярваме на себе си, на интуицията си и да имаме ясна преценка. Иначе как ще виним, че друг ни е предал, когато ние постоянно се предаваме сами. И как ще вярваме на друг, когато не вярваме на собствените си усещания?

View more

не мисля, че това е начин за самосъхранение, а за самоунищожение. Да срещала съм хора, които заради това, че са били наранени са възприели лекото поведение или са се озлобили срещу другите, или са се затворили и са станали потайни, безчувствени и студени, неумеещи нито да отдават, нито да приемат любов. Но това е погрешна схема за самосъхранение. За да ни нарани някой, значи дълбоко в нас има болно място, нещо което може дори да не осъзнаваме, но ако се разровим в душата си да открием, като се замислим защо дадено действие предизвиква у нас подобна реакция, на какво от нашето минало ни напомня то и тн. Когато открием раната в себе си и я излекуваме тогава няма да ни нараняват. Също когато нямаме очаквания, изисквания и претенции към другия, ако нямаме желание да го притежаваме, контролираме, обсебваме, а го оставим да бъде такъв какъвто е, ако го обичаме, заради това което е, а не заради това, което искаме да стане, ако не изискваме нищо в замяна на нашата любов. Тогава няма да ни наранят. Но този процес е труден и сложен за хората, затова мнозина поемат по лесния път, като се променят негативно , заради болката.

View more