Нямам нищо против него. Има някоя друга хубава песен, но като цяло не ми харесва.
За любовта също трябва взаимност ;)
ами това се знае ,че трябва взаимност, но човек може да обича някой без да го обичат, също може да те обичат без да обичаш......Най-добре е взаимно да се обичате, за да има истинска връзка, но това рядко става в живота. Ако не можеш да обичаш човекът, който те обича поне го уважавай и се дръж приятелски с него, а не като идиот. Ако не можеш да си с човекът който обичаш не спирай да го обичаш, но дай шанс да те спечели този който те обича.
Нямам истински приятели. Нали знаеш за приятелството е нужно да има взаимност . Има хора, които чувствам като приятели, за които ме е грижа, на които бих помогнала , ако имат нужда от мен и мога, но не мисля ,че те ме възпроемат по същия начин. В последно време виждам ,че всеки е станал малко или много егоист и гледа собствените си интереси,чувства, живот и тн. Когато няма какво да прави се сеща за теб да се видите, а когато ти имаш нужда от него е все зает. За сметка на това всички са много добри в даването на съвети по интернет, защото на думи е лесно всичко, но на практика не е така. Та така има няколко човека , които не искам да споменавам сега , които ги считам за приятели ,защото аз бих се отнесла с тях като с такива, а дали те ме считат за приятелка е друг въпрос.
Понеже съм на 7-ми ет , както си седях на стола за малко да падна на земята Почна да се тресе бюрото, да се люлее полилея, да се отварят вратите на гардероба, да падат дрехите оттам...Аз не се изплаших , но се почувствах малко зле, защото по едно време имах малко задух и ми се гадеше , но бързо ми мина .Но сестра ми ми много се изплаши. И не можа да се успокои и да заспи от страх. Съседите взеха да излизат навън пред блока панически. Аз не съм излизала и след втория трус си легнах и си заспах като пич. А пък сестра ми се изнесе да спи при майка ми и вече втори ден си се ширя сама в стаята, докато на нея не й премине страхът. :)))))
Щастието е в душата ти , а дадени външни неща могат да го провокират. За мен е щастие да намеря душевно спокойствие и хармония, да се занимавам с изкуство, да съм сред природа , да съм с любим човек, да няма това ограничение на времето, кото те кара да чувстваш все ,че нямаш време, че трябва да бързаш или че си пропилял много време напразно, а да се отпуснеш и да правиш каквото душата ти иска без ограничения и предразсъдъци.
Ами често казано не мога да се сетя в момента за персонаж от книга , който чак толкова много да прилича на мен....Може би Вероника от книгата "Вероника решава умре" чувствам най-близо до себе си.
За да ти отговоря на този въпрос ще ти дам цитат от еда хубава книга " Вероника решава да умре""— Луд е този, който живее в някакъв свой свят. Като шизофрениците, психопатите, маниаците — тоест това са хора, различни от останалите. — Като теб ли? — Впрочем — продължи Зелка, като се престори, че не е чула въпроса — сигурно си чувала за Айнщайн, който казвал, че не съществува нито време, нито пространство, а съвкупност от двете. Или за Колумб, който настоятелно твърдял, че от другата страна на океана няма бездна, а континент. Или за Едмънд Хилари, който бил сигурен, че човек може да се изкачи на Еверест. Или за Бийтълс, чиято музика, както и начинът им на обличане са били съвсем различни за времето си. Всички тези хора, както и стотици други, също са живели в някакъв свой свят. „Тази луда казва смислени неща“, помисли си Вероника и си спомни разказваните от майка й истории за светци, които твърдяли, че са говорили с Исус или с Дева Мария. Дали и те не са живели в някакъв свят, различен от този на останалите? — Веднъж по улиците на Любляна видях да се разхожда една жена с деколтирана червена рокля и изцъклен поглед, а термометърът показваше пет градуса под нулата. Помислих, че е пияна, и поисках да я наметна с палтото си, но тя не прие. — Може би в нейния свят е било лято, а тялото й е горяло от желание по някого, когото е очаквала. Дори и тази личност да съществува само в нейния делириум, тя има право да живее и да умре така, както й харесва, не мислиш ли? Вероника не знаеше какво да каже, но думите на лудата бяха съвсем смислени. Дали пък полуголата жена, която бе срещнала по улиците на Любляна, не е била самата тя? — Ще ти разкажа една приказка — каза Зедка. — Могъщ магьосник поискал да разруши едно царство и излял вълшебна течност в кладенеца, откъдето пиели всички поданици. Който пийнел от водата, полудявал. На другата сутрин от кладенеца вече били пили и полудели всички с изключение на царя и семейството му, които имали отделен кладенец само за тях и до който магьосникът не успял да се добере. Загрижен, царят се опитал да овладее положението и взел редица мерки за опазване на сигурността и здравето на поданиците си. Полицаите и инспекторите обаче също били пили от отровната вода, ето защо указите на царя им се сторили абсурдни и те решили да не ги прилагат. А когато жителите на царството научили за тези декрети, помислили, че техният владетел е полудял и е започнал да диктува безсмислени неща. Втурнали се с крясъци към двореца и поискали от владетеля си да абдикира. Отчаян, царят бил готов да се откаже от трона, но царицата го възпряла и му казала: „Хайде и ние да отидем до кладенеца и да пием. Така ще станем като тях.“ Така и сторили: царят и царицата пили от водата на лудостта и веднага започнали да говорят безсмислени неща. Поданиците им начаса се разкаяли: след като техният цар говори така мъдро, защо да не го оставят да управлява страната? И царството заживяло спокойно, въпреки че поданиците му се държали съвсем различно от съседите си.
Защото го чувства достатъчно близък , като част от себе си , а пък когато хората са ядосани са склонни също да нараняват и себе си ,примерно като удрят дадени предмети и се нараняват и др. Също той си мисли ,че този любим човек ще му прости ,защото го обича , а и другата причина е ,че любимият е най- близо до нас, а аз съм забелязала ,че хората които са най-близо до нас най-много ни ядосват.