Bla☾k M◯◯N

хмм..... Значи първата история е за това как е по-добре на злото да се отвърне с добро.
Когато бях 12 клас една учителка искаше да ме прецака, като ми пише 4-ка по предмет, който беше важен за мен и заслужавах по-висока оценка по него. Тогава бях решила на изпращането да подаря цвете, на всички останали учителки освен на нея, защото яда и злобата бяха завзели моята душа и ми тежеше нещо. Обаче така стана ,че една от другите учителки не беше на тържеството и ми остана 1 цвете в повече. Гледах въпросната учителка сама и нещо изведнъж ми стана жал за нея и реших да подходя с добро и дай дам цветето, независимо всичко. Така тя се трогна и се разплака и ме прегърна, а после в дипломата ми остави вместо 4-ка 6-ца.
Другата история е за това как не трябва да се доверяваме на хората и да мислим ,че любовта е вечна.
Преди време срещнах едно момче, което усетих много близък и считах за сродна душа с него се влюбихме силно и аз му се доверих изцяло. А той твърдеше ,че никога няма да ме изостави. Но след кратко време ме изостави и това което му доверих използваше да ми се подиграва или да ме заплашва.
Третата история е за това как не трябва да се отчайваме ,защото не знаем какво ни предстои.
Преди време ми се случиха поредица от лоши събития, които ме накараха да изпадна в много тежка депресия и мислех за самоубийство постоянно. Но не се самоубих и сега срещнах момче, което да ме обича и с което някои мои мечти се сбъднаха, ако се бях самоубила сега нямаше да съм с него, а щях да съм мъртва.

View more

Логика има в това да си егоист, но не значи ,че това е правилно. В днешно време всички станахме егоисти малко или много и оправдаваме своя егоизъм с това че това е борба за оцеляване. Само че щастие изградено върху чуждо нещастие не може да съществува, т.е може да съществува, но временно, докато не се намери един по-голям егоист и тарикат и не ти направи на теб мръсно също както ти си направил на другия.
Една мисъл на Максим Горки – Личният егоизъм – ето родният баща на подлостта, ме накара да помисля върху идеята, че егоизмът стои в основата на почти всички антиценности в една личност. Завист – искам аз да имам това, което има той, злоба – защо той да е нещо повече от мен... Прекаленото самочувствие, несъобразителността, склонността към омраза към другите, убийството на другия , за да си ти добре, дори мързелът – все неща, които са израз на това, че поставяме собствените си нужди и интереси над тези на околните.
Когато ти си егоист и гледаш твоето щастие и оцеляване да е над всичко и всички ти нараняваш и мачкаш другите, те от своя страна се озлобяват и също стават егоисти и след време нараняват други и така се получава ,че накрая всички почват да си правят мръсно един на друг и няма как това да не се върне отново при теб.
Против моралните ценности е да си вечно вгледан в себе си и вечно да пренебрегваш другите. Против околните е да мислиш само за собствените си потребности, дори с цената да обидиш или нараниш някого. Но е против теб самия да се откажеш да постигнеш нещо, което много искаш само защото на някои не им е приятно. Това е все едно да отхвърлиш собственото си его и да подхранваш чуждото. А когато обичаш някой повече от себе си тогава това неминуемо ще доведе до трагедия. Ключът се състои в това да обичаш другия колкото себе си не по-малко, нито повече.
Но нека спрем да мислим само за собственото си оцеляване, пренебрегвайки другите, защото какъв е смисълът ние да оцелеем и да имаме всичко , ако сме сами. Нека не приемаме хората , като вещи за временно ползване, ако мислиш , когато започваш една връзка ,че с този човек ще походиш месец-два, година -две, но в един момент ще го разкараш, то по-добре не започвай връзка, защото хората имат чувства, за разлика от предметите.

View more