Bla☾k M◯◯N

Зависи какви са чувствата му към мен, дали ме обича или не, как се държи с мен и тн. Естествено, ако видя, че не ме обича , а обича предишното си гадже ще страдам ужасно много, защото несподелената любов е най-болезнена. Какво ще направя в този случай ,не знам, защото болката ни кара да правим много неща, за които съжаляваме след това. Обаче ако знам, че обича и мен ще го разбера, дори да ми е кофти. Защото знам, че когато си обичал някой истински той става сякаш част от теб самия и раздялата с този човек може да се сравни единствено с ампутация на важен за теб орган. Когато изгубиш тази част от себе си имаш само две възможности - едната е да умреш, не понасяйки загубата на тази част от теб, а другият вариант е да продължиш да живееш без нея, свиквайки с болката, която никога няма да те напусне, свиквайки да живееш със спомени, знаейки, че ти никога вече няма да бъдеш същият човек, защото си бил осакатен. Естествено можеш да се опиташ да живееш пълноценно, дори е възможно да обичаш отново, но никога няма да забравиш това което си изгубил, никога няма да спре да те боли, нито да забравиш. Тогава тъгата и носталгията са обясними. И нима някой заслужава да бъде осакатен по този начин и нима трябва да му се сърдим или да го изоставим заради това?! Естествено чувствата му към другото момиче ще ме наранят, ще ми се иска да можех да запълня празнотата в душата му, да му бъда достатъчна само аз ,но нима мога да му се сърдя щом не зависи от него? Веднъж бях в подобна ситуация и сбърках, ръководена от ревността си, от глупостта си и от желанието човекът да обича само мен. И какво спечелих? Само болка от това, че изгубих този човек и го нараних. Да, бях глупава, защото си мислех, че една истинска любов може да бъде заменена с друга истинска любов,а всъщност сега знам, че когато си обичал истински не можеш да замениш този човек, нито да го забравиш, просто можеш да се научиш да живееш без него и да обичаш отново. Бях егоистична, смятайки че един човек не може да обича мен истински щом още има чувства към друга. Но защо си мислим, че човек не може да обича различни хора по различен начин и трябва да сравняваме една любов с друга вместо да търсим уникалното във всяка. Ако някой ти казва и ти показва, че те обича какво значение има ,че го боли още от раната, нанесена му преди. Нали той е до теб и ти дарява своята любов. Ще ти е тъжно, заради неговата болка, но няма как всичко да е перфектно,нали ?
Човек може да е имал много силни и болезнени влюбвания, които с времето да забрави, но една истинска любов оставя следа за цял живот. Жалко, че по много болезнен начин разбрах това.
Не знам защо повечето хора си мислят,че това да се разделиш с този който обичаш и да заобичаш нов е лесно като това да си смениш гащите....Всъщност това е най-трудното нещо в живота.

View more