Всеки от нас живее в два свята, този на излюзиите и този на реалността, а границата е много тънка, ако я прекрачиш ще заживееш в света на излюзиите и ще загубиш връзката си с реалността.
Как да привлечем вниманието на този , който обичаме?
На тоди въпрос и аз самата търся отговор. Може би като бъдем хора ,които заслужават да бъдат обичани. И най -вече като сме себе си ,защото няма смисъл от маски в любовта.
Мъж който да ги обича истински, да се чувстват щастливи, обичани и задоволени във всяко едно отношение. Искат да имат рамо, на което да се опрат в трудните моменти, човек който да ги разбира, изслушва и подкрепя, да се чувстват защтитени.
Ще си купя хубави къщи на различни места, ще помогна на близки и приятели, които заслужават, ще направя пътешествие , ще инвенстирам в образованието и здравето си, също така и в някакъв бизнес. Ще дам и известна сума за благотворителност.
Не знаят как в действителност се чувствам ,защото колкото и да им обяснявам не могат да разберат, не знаят изцяло що за човек съм защото са видели само една част от мен и никой не ме познава изцяло с доброто и лошото, на което съм способна. Другите знаят за мен това, което аз искам, а то не е никак малко.
Мсиля ,че понякога благородната лъжа може да спаси някой, а друг път да предизвика нещо лошо. Всичко зависи от ситуацията и всеки как приема нещата. Това което за един е уж лъжа за добро може да се окаже за друг за лошо.
Човек винаги ли има избор? Кое считате за отнемане на право на избор?
Няма всеки път човек право на избор. Липсата на избор е, когато твоето решение не може да промени с нищо настоящата ситуация или пък каквото и да направиш знаеш ,че последиците ще са все лоши и няма как да спреш това нещо. Нама човек избор, дали да се роди или не, дали да е здрав или не, в коя държава да се роди, какви родители да има, дори не можеш да избираш кой да обичаш и мразиш и колко дълго да го обичаш или мразиш....Не можеш да избираш и какви хора да срещнеш ,защото често става това случайно, а не планирано........
Смяташ ли, че живота е справедлив и всеки получава заслуженото?
Животът е несправедлив и не всеки получава заслуженото си. Справедливост може би ще има чак след смъртта, в този живот често лошите остават ненаказани.
- да си бъркаш в носа пред други хора - да говориш за някого така сякаш него го няма, когато той да е там - да не отговаряш на съобщения и смси - да обиждаш хората, които мислят различно от теб - да правиш всякакви простотии, които показват липса на каквато и да е тактичност и съобразителност.
Не обичам да гледам един и същи филм много пъти ,защото след като знам какво ще стане вече не ми е така интересен. Трябва да мине достатъчно време, че да забравя някои неща и да го гледам пак :)