Snow White Queen

Смятам, че тежко на жената, която е обичана.
Не, че не е редно, но просто ние си ревнуваме, когато половинката ни намира някоя друга жена за по-специална от нас, а вие , мъже, правейки комплименти на другите жени, не се замисляте кога за последен път сте направили комплимент на жената, която обичате, което е малко кофти. Никога не ми е пречило, когато гаджето ми е правело комплимент за някоя жена, защото съм знаела, че аз съм човекът до него, но когато той ми е показвал, че ме цени.
Иначе помня един случай с един олигофрен, който ми каза, фриволно:
- Знаеш ли, слънце, Х (името на мацката) се лакира, пък ти не го правиш, защо не си като нея?!

---

Резултатът?! - Събрах му багажа и му пожелах успех. Не, защото е похвалил това, че момичето се лакира, а защото се опитва да ми набива как трябва да изглеждам. Аз съм си такава - или ме приемаш или не! Точка. Край на цитата. :)

View more

Здравей!
1. Ask.fm е първият сайт, който отварям първи напоследък. :)
2. Sony някакъв измислен с операционна система- android. Много забива, има постоянно бъгове и... трябва да го нося на ремонт, докато е още в гаранция.
3. Вивател и Мтел.
4. Преди, когато бях по-малка играех на игри, сега просто не ми е интересно. Предпочитам да чета нещо.
5. Мисля, че бях на 13 години. Вече учех в София и татко ми искаше да имаме постоянна връзка, за да знае какво се случва с мен. Тогава ми подари за рожденият ми ден тухлата Siemens A35, който издържа, докато не беше позорно изпуснат в тоалетната. Най-великият ми спомен, за който ще разкажа някой друг път.
6. Едва ли моето мнение е от толкова голямо значение, но ... изглеждаш красиво момиче. И да, не искай мнение на другите за себе си, просто си повтаряй всяка сутрин пред огледалото, че това си ти в цялата си прелест и ще видиш, че ще се чувствам много по-добре, от колкото всеки човек да ти казва, че си красива и ти да клатиш глава, подценявайки себе си. :)
7. Намирам тази моя снимка за изключително комична, тъй като това са два хамстера, които бяха много гладни. И... както сами можете да видите, отново искат храна. :) Интересното е, дали нарочно гледаха в "Повече хранения..."? :)

View more

Реших онова да го довърша сега. Вероятно няма да е толкова добро, но... ей така ми дойде музата.

---

И поведе ме моят спътник към дворецът.
Закрачих важно след него. Стъпките ми бяха ускорени, а дишането ми се учести, сърцето ми заби неспокойно и развълнувано.
- Тук е. - каза той, когато ме въведе в дверите на дворецът. Вдигнах поглед нагоре и видях, че той се дели на няколко части, имаше четири кули, няколко стълбища, които водеха нагоре. Моят спътник пое по едното, аз заподскачах след него. Изкачвахме се по стъпалата и тогава той ме въведе в една от стаите на кулата. Дъските бяха стари, подът изскърца под нозете ми, когато пристъпих в стаята. Беше тъмно. Само лунният лъч, спускащ се от прозореца, осветяваше помещението. Огледах се. Нямаше мебели, освен едно огледало, поставено в ъгъла на стаята. Погледнах се в него. И точно тогава, пред очите ми, за първи път видях истинският си образ.
Имах дълга кестеняво-червеникава коса, вплетена на плитка, която се спускаше до кръста ми. Очите ми бяха светли, нямаше я онази обичайна тъмнина, която се появи в тях с времето. Тялото ми беше същото, но одеждите, с които бях пременена бяха различни. Носех светла блуза с широки паднали ръкави, която на врата ми беше оформена като лодка, приличаше по-скоро на риза от онези белите, с нашивки в страните, които са носели едно време. Талията ми беше пристегната с тъмен корсет, а надолу носех пола или може би беше част от самата риза, но елементите по нея бяха бяло-кремави. Имаше някакви странни нашивки с червен конец в края. Не обърнах внимание на онова, с което бях обута, но сякаш бях сигурна, че краката ми са боси. Бях възхитена от почти човешкият си образ. И тогава неговият глас прекъсна моята възхита:
- Е, май ти хареса, но виж какво има тук.
От сянката на дъното на стаята се появи малък дракон. Беше червен и слаб, точно като онези от приказките, беше свил крилете си. Приближи се до мен и наклони главата си, за да го погаля.
- Здравей, приятелю! - казах аз и поставих ръка на топлата му муцуна.
- Идва от изток. - каза той. И отдръпна леко главата си от мен, заглеждайки се с тъжен поглед през прозореца, а след това отчаяно, с почти болезнен глас добави.- Идва с войната.
Проследих погледа на моя другар- дракона и видях как от небето се зададоха черни облаци от изток, обвити в пожар, сякаш небето гореше. Усетих как силата в мен прелива и ще трябва да браня народа си.
- Пази се. - казах на дракона. Той кимна с глава и още по-болезнено отговори:
- Ще се пазя, пази ги и ти.

---

А след това се събудих.

View more