Snow White Queen

Честно. Започнах да се изнервям. Чета и гледам навсякъде за този Covid-19. Отместиха се всички теми от Божков и останалите народни обирджии, за да ни занимават с този вирус. Не съм чула нито една нормална новина напоследък, различна от него. Всеки се е фокусирал в това, сякаш нищо друго в държавата ни не се случва. А то се случва, просто няма кой да го отрази. Все едно на всички медии им бяха добре затворени устите, за да не говорят за нищо друго, освен това. Освен да всяват паника в иначе паникьосаният и объркан народ, друго не виждам да се случва. Фейсбук се е превърнал в токсична мрежа, която също не малко бълва едни и същи предположения.
Всички сме объркани, паникьосани и не знаем какво ще се случи след това.
Аз продължавам да живея своя живот, който по принцип живея - зад четири стени с едно малко дете и компютъра ми, и хобито ми, и работата ми.
Напрежението започна да се усеща в семейството ми във въздуха. Започнахме да мислим как ще оцелеем утре, дори не можем да мислим за следващите месеци. Скоро идват сметките за ток, вода, телефони, които никой няма да опрости, независимо дали работим или не.
И така...

View more

Аз (като типична жена) съм на моменти.
Обичайно привличам най-често вниманието към себе си без да искам със своята смотаност. Съвсем не се шегувам.
Способна съм в определени моменти да съм нещо като "слон в стъкларски магазин" и да направя фурия от чудеса. Примерна ситуация - влизам аз, затварям вратата и дръжката остава в ръката ми. Сипвам си кафе и случайно бутам кутията с кафе в центъра на стаята. Отварям вратата на някой шкаф и бивам затрупана от вещи. Минавам по стълбите и по мен хвърчат легените. Обувам си обувките и бутам целия рафт с обувки.
Толкова много такива случаи.
Иначе определям себе си като социален човек. Дай ми думата да говоря за нещо и няма да спра. Понякога не мога да млъкна, дори. Харесва ми, например, да съм на сцена. Не се чувствам неловко пред камера. Обичам да бъда душата на компанията. Значи определено бих заключила, че ми харесва вниманието към мен, но когато трябва да демонстрирам някакъв разум.
А иначе онова пошлото внимание, което би следвало да получа, защото съм с дълбоко деколте или къса пола, това внимание не ми харесва. Дори се чувствам глупаво, когато съм облечена в рокля или пола.
А ето тук дори демонстрирам нагледно своята смотаност.
https://youtu.be/wpc_-m8F9ws?t=19
Да, това съм аз преди около 10 години, но все пак е много важно да се види как успявам да съборя микрофона, докато заснемам видеото си. :D

View more

Уцели човекът.
В нашия район отдавна се носи славата на една къща, която казват, че била построена върху старо турско гробище. Според историята, когато парцелът бил откупен от общината, новите собственици построили на мястото къща. Няколко месеца след това ги покосила нелечима болест. След това къщата сменяла многократно своите собственици, но всички ги следвало една и съща съдба, която била с летален край или с лудост.
Сякаш някакво зловещо проклятие тегнело над това място.
Според поверието всичко това се дължало на белия камък, който седи точно на входа ѝ, отвъд огражденията. Всеки, който се опитвал да го премести, така и не срещал добро в живота си.
В една новогодишна нощ, местни пияници решили да празнуват Новата година в нея. Подготвили се с алкохол и топли завивки. Около 03:00 среднощ, единият обаче чул странен звук, който идвал от втория етаж, подобен на плачещо бебе. Събрал своята дружина и заедно отишли да проверят кой е натрапникът. Щом се качили на стълбището, вниманието им било приковано към една от тъмните стаи. Бебешкият плач замлъкнал и в празното пространство се разнесла мелодия на приспивна песен. Тъй като не видели никого, пияниците толкова се уплашили, че хукнали обратно надолу по стълбището, отворили входната врата и никога повече не посмели да се върнат.
Няколко години по-късно група младежи решили да влязат в мазето на къщата, а там се натъкнали на три бидона. От любопитство отворили единият от тях с надеждата, че там е скрито имане. Бавно отместили капакът на бидона, когато с ужас се натъкнали на шокираща гледка. Не имане имало там, а стотици кичури от човешка коса. Толкова се изплашили те, че избягали от къщата, а не след дълго едното от момчетата загубило разсъдъка си.
Преди няколко години тази къща беше обявена за продан за 1 лев. Накрая се намери нов собственик, който не вярвал в тези легенди и решил да се нанесе. Четиринадесет работника бяха започнали да се занимават да приведат къщата в нормален вид. Няколко месеца по-късно, обаче забелязах, че работата по нея внезапно е спряла. Когато попитах местните какво се случва, те ми казаха следното:
„Зимата, когато работниците излезли в сезонна почивка и решили да се върнат по родните места, фирмата изпратила автобус. По пътя на магистралата били ударени челно от камион и всички те загинали на място. При тази новина собственикът се уплаши и само за няколко часа събра всичкия си багаж и изчезна някъде“. Често минавам покрай къщата в Мусачево с надеждата да видя развитие по нея. Скелето е още там, но помен от работниците, както и от живот в нея – няма.

View more

Вече не.
Имах преди много неща: музикална кутия от детството ми, която пазех много, клечици за коса със специални камъни на тях, Tatty Teddy чаша, сребърно синджирче и т.н.
Пазех ги с години, защото за мен, макар и малки, пазеха топли спомени у мен.
Чашата с мечето мъжът ми, както я пазеше, така я строши на две.
Счупи ми клечките при един скандал от яд.
Музикалната кутия падна при падането на една картина от стената и също се счупи.
Сребърното синджирче също беше скъсано при неприятно обстоятелства.
Всъщност повечето неща, които аз пазех през годините като мои спомени, бяха потрошени все от някого. В повечето случаи, за да ми е гадно. Плакала съм за някаква незначителна за другите вещ с дни, сякаш съм загубила част от сърцето си, просто, защото за мен там има много спомени.
Всичко се връща. Така смятам.

View more