Каква е твоята цел в живота?
Искам да мога да издам книгите си един ден. Това е най-главната ми и велика цел, която смятам да оставя "от" и "след" себе си. И по тоя повод нещо за теб:
Намирах се в свят, който не беше отбелязан на картата. Беше нещо като "Светът на фантазиите", защото хората в него, притежаваха различни сили и умения. Тези хора бяха необразовани за света отвъд решетките на техния малък свят. Те не бяха запознати с думичката "демокрация" , "образование" и "бедност". При тях всеки, който се трудеше, наравно с положеният му за деня труд, получаваше онова, което му се полага. Но онова, което беше всеизвестен факт в тази местност, беше огромното богатство на нефт, което това място притежаваше. Ала местните хора наричаха тази земна благост "злато, с което поробват белите" и бягаха от него като дявол от тамян.
Местният език, който се говореше на това странно за мен място, беше съпроводено с думички, които аз не разбирах, но някои от по-интелигентните обитатели, говореха и френски. Причината да знаят този европейски език беше, че много пъти при тях бяха идвали хора от цивилизацията и се бяха опитвали да съградят нещо като икономика и образование, ала местните безброй пъти бяха отказвали, опитвайки се да запазят културата си и нещата, в които те вярваха и приемаха като знамение от боговете. Една от привичката в културата им, беше консумирането на напитката "манагуа", от там градът носеше същото име.
Така от дума на дума, местните ме упътиха към най-близкото имение, което се намираше само на няколко километра от пазара, на който различни търговци от местността, излагаха своите стоки: кожи, коприна и други билки, които по-скоро се използваха за лечение и бита. Времето по тези места беше спряло, а освен това и не си спомнях как по-точно се бях озовала там. Но някаква кал се стелеше от дрехите ми и исках по-скоро да се измия.
Когато влязох в имението, заварих две момичета да си шушукат скришом от другите. На пръв поглед бяха нещо като слугини и трябваше да помагат на останалите слуги, които бродеха из къщата. От време на време, покрай двете шушукащи девойки, минаваше един набит господин, който беше заможно пременен в странни, богати одежди. По-късно, когато установих контакт със слугините, разбрах, че това е брат на господарят на този дом. Гореспоменатият се явявал като зъл тиранин и затова всички слуги изпитвали особено уважение към него. Полюбопитствах защо го определят като такъв, опитвайки се да прехвърля наум нещата, които бяха възможни като отговори и съвсем разсъдливо да заключа, че той просто ги е сплашил и е блъфирал, но точно тогава двете слугини ми разправиха истории изпълнени с ужасии. Този човек не просто бил тиранин, а наказвал безмилостно всички слуги, които някога решили да дръзнат и проявят неуважение към него. Славел се със способности да превръща хората в зомбита и да изпива душите им. От там започнаха да ми разправят невероятни истории за господарят на дома, който се славел с гуляите си и ...
Намирах се в свят, който не беше отбелязан на картата. Беше нещо като "Светът на фантазиите", защото хората в него, притежаваха различни сили и умения. Тези хора бяха необразовани за света отвъд решетките на техния малък свят. Те не бяха запознати с думичката "демокрация" , "образование" и "бедност". При тях всеки, който се трудеше, наравно с положеният му за деня труд, получаваше онова, което му се полага. Но онова, което беше всеизвестен факт в тази местност, беше огромното богатство на нефт, което това място притежаваше. Ала местните хора наричаха тази земна благост "злато, с което поробват белите" и бягаха от него като дявол от тамян.
Местният език, който се говореше на това странно за мен място, беше съпроводено с думички, които аз не разбирах, но някои от по-интелигентните обитатели, говореха и френски. Причината да знаят този европейски език беше, че много пъти при тях бяха идвали хора от цивилизацията и се бяха опитвали да съградят нещо като икономика и образование, ала местните безброй пъти бяха отказвали, опитвайки се да запазят културата си и нещата, в които те вярваха и приемаха като знамение от боговете. Една от привичката в културата им, беше консумирането на напитката "манагуа", от там градът носеше същото име.
Така от дума на дума, местните ме упътиха към най-близкото имение, което се намираше само на няколко километра от пазара, на който различни търговци от местността, излагаха своите стоки: кожи, коприна и други билки, които по-скоро се използваха за лечение и бита. Времето по тези места беше спряло, а освен това и не си спомнях как по-точно се бях озовала там. Но някаква кал се стелеше от дрехите ми и исках по-скоро да се измия.
Когато влязох в имението, заварих две момичета да си шушукат скришом от другите. На пръв поглед бяха нещо като слугини и трябваше да помагат на останалите слуги, които бродеха из къщата. От време на време, покрай двете шушукащи девойки, минаваше един набит господин, който беше заможно пременен в странни, богати одежди. По-късно, когато установих контакт със слугините, разбрах, че това е брат на господарят на този дом. Гореспоменатият се явявал като зъл тиранин и затова всички слуги изпитвали особено уважение към него. Полюбопитствах защо го определят като такъв, опитвайки се да прехвърля наум нещата, които бяха възможни като отговори и съвсем разсъдливо да заключа, че той просто ги е сплашил и е блъфирал, но точно тогава двете слугини ми разправиха истории изпълнени с ужасии. Този човек не просто бил тиранин, а наказвал безмилостно всички слуги, които някога решили да дръзнат и проявят неуважение към него. Славел се със способности да превръща хората в зомбита и да изпива душите им. От там започнаха да ми разправят невероятни истории за господарят на дома, който се славел с гуляите си и ...
