От там започнаха да ми разправят невероятни истории за господаря на дома, който се славел с гуляите си и разврата, който царял зад гърба на неговата годеница. И докато обсъждаха годеницата на господаря на имението, разбрах, че тя е добро момиче от бедно семейство.
- Никога не ни е пришпорвала за нищо! - каза една от слугините.
- За нас винаги е била повече от господарка, тя ни е и приятелка. - допълни другата.
Тогава трета слугиня влезе в помещението и разказа накратко, че господарят им бил вампир, всяка вечер упоявал девойката и пиел от кръвта ѝ. На сутринта, измивал кръвта и заповядвал на слугините да ѝ напълнят главата с врели не кипели, че било от божествения чай или от храната. Именно затова често готвачи били гонени от имението и хиляди хора се изредили на тази позиция. Точно тогава всички чухме тежките стъпки по стълбището и слугините ми заръчаха да бягам, но аз не можех да оставя горкото упоявано момиче да бъде мъчено още. Затова заръчах на слугините да кажат, че съм чужденка (което не беше тайна) и да обяснят на господаря си, че съм дошла да търся подслон и храна и ще се отплатя с каквото мога.
Тогава дребната фигура, за която ми бе разказано по-рано, нахълта в помещението и изгони всички слуги. А най-накрая запита мене какво търся. Обясних му спокойно, че съм чужденка и търся подслон и дрехи, и бих се отплатила с каквото мога. Мъжът ме погледна странно, а след малко заръча на слугините да ми донесат дрехи и да ми налеят топла вода в банята, за да измия калта от себе си. Докато ме миеха слугините, ми разправиха затова, че отдавна всички слуги искали да се вдигнат на бунт и да убият господаря, но се страхували, че нямало кой да ги отърве от вампира.
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
След няколко часа, докато седях и четях кротко книга в една от стаите, в която ме бяха настанили, чух как господарят вампир и неговата годеница се прибират. Промъкнах се из сенките на стълбището и през процепа на вратата на стаята видях целият акт. Моментът, в който вампирът ѝ даде упояващото средство, моментът, в който бедното момиче легна на леглото и моментът, в който безскрупулния и нагъл господар се нахвърли върху шията ѝ, за да нахрани своето тяло. Чух звуците от смучене и почувствах, че ми се гади, а след това видях как кръвта заля леглото и изцапа белите премени на момичето и чаршафите. Не помня колко време седях така вцепенена, но в един момент почувствах, че нещо трябва да направя и внуших на вампира да остави нещастната девойка. Той помести огромното си туловище и точно, когато застана над мен, видях отвратителната му, почти демонска физиономия. Рошавата му коса, омазана с кръв, мъртвешко бялото му лице, синьо- белите му очи и стиснатите му тънки устни. А дъхът му вонеше на желязо, примесено с алкохол. Миризма, която никога няма да забравя.
Аз от своя страна бях облечена с впита рокля, с дълбоко деколте и корсет в кремав цвят, прилични за ония години...