Продължение на приказката от вчера.

---

Тя знаеше, че нещо не е наред, но предпочете да се направи на ударена. Сигурна беше, че спомените ѝ скоро щяха да се възстановят, особено, след като е имало и припадък. А и след това загубата на спомените. Дали не си беше ударила главата?
Докато през главата ѝ минаваха всички тези мисли, Таня докосна главата си. Ала не, там нямаше остатъчна подутина, дори не усещаше да я боли.
- Том, ти сигурен ли си, че съм припадната?- попита въпросително Таня.
Том се намуси и отпи още една глътка от кафето, след това се усмихна лукаво:
- А какво смяташ, че се е случило, ако не това?
- Ами не зная, вероятно съм прекалила повече с алкохола, звъннала съм ти, за да ме прибереш вкъщи и след това съм ти се нахвърлила. Ти не си успял да устоиш на опасния ми чар и сега, след като си установил, че съжаляваш, защото сегашната ти приятелка може и да разбере, си решил да ми разкажеш цялата тази история с припадането и принца на белия кон и да продължиш да ме тормозиш... - Том запляска с ръце и я прекъсна.
- Сега разбирам защо те зарязах! - изсмя се той. - "Опасния ми чар" - придаде си вид на жена той като направи чупка с китката на лявата си ръка и изписка с почти женски глас. След това продължи със своя назидателен, родителски тон.- Нещо си придаваш важност или така ми се струва?! - погледна я изпод вежди, а след това мълчаливо отпи глътка от чашата.
Таня стана от мястото, което беше заела. Приближи се към него и обви ръце около врата му, след това го целуна по бузата, отдръпна се и процеди през език с подигравателен тон.
- Oh, My Herrrrooooo.... - засмя се, погледна го подозрително и се отдръпна от него.
Том я проследи внимателно с поглед как се отдалечава от нея. В мислите му изплуваха спомените от предната вечер:

---

Беше около 00:00 часа. С Аня пак се бяха скарали. Писна му да се карат. Взе си цигарите и излезе навън. Въпреки че Аня беше новото му гадже, той знаеше добре, че не я обича. Още обичаше Таня. Тя беше всичко за него. Почти всичко, де, защото моментите, в които тя го изхвърляше от къщата ѝ, въобще не му се нравеха. Той мразеше да се карат с нея, но това често се случваше. Обаче колкото и отвратителна да беше Таня с този си характер, в нея имаше нещо, което истински го влудяваше и го караше да я търси винаги. Той просто не можеше да си я избие от главата. Хем не си я избиваше от главата, хем не можеше да продължи с нея. Беше толкова сложна тази тяхна любов. Не можеха ли просто да се обичат...
И така той излезе от къщата си бесен в 00:00 часа. Уж да изпуши една цигара, накрая му писна и отиде в местния бар. Седна на бара и си поръча бира. И точно в този момент през вратата влезе тя- Таня. Беше облечена с къса нарязана блуза и нарязани дънки. Изглеждаше толкова обикновена, ала и толкова зашеметително. Тя беше единствената жена, която го караше да се чувства, все едно е свалил най-красивото момиче на света. Той знаеше, че нея никой не може да я притежава, ако тя не иска да бъде притежавана...