Какво те прави щастлива? Обичаш ли ти да си причината за усмивките на хората около теб? Какво би направила, ако някой обиди твой приятел в твое присъствие?
Усмивката, когато аз съм причината за нея.
Добротата.
Разбирането.
Присъствието на някои хора в живота ми.
Семейството ми.
Приятелите ми.
Близките ми хора.
Познатите ми.
Мечтите ми.
Всички тези неща, които правят щастлив всеки един човек.
Да, обичам, не случайно започнах с "усмивката, когато аз съм причината за нея". Как няма да се почувствам щастлива заради това?! :)
Ще му смачкам главата, направо. Никой, ама абсолютно никой не може и да си помисля да обижда мои приятели. Може да обижда мен колкото желае, но да седи далече от близките ми, защото онова, което ще последва ще е нов гроб някъде из небитието. Наистина! Побеснявам, когато някой направи нещо на мой близък човек.
Преди години имах случка, в която моя приятелка беше ударена от момче в училище. Аз станах от чина, отидох до въпросния и го изтеглих за косата пред всичките негови приятели. Изкарах го най-отпред и започнах да му крещя:
- ХАРЕСВА ЛИ ТИ ДА СЕ ОТНАСЯМ ТАКА С ТЕБ? СЕГА ДА ТЕ НАБИЯ ЛИ АЗ? КАК СЕ ЧУВСТВАШ, А?
Той нещо ми се отяде. И аз, още по-разгневена му ударих тупаник в лицето, той ми върна, насини ми окото. Момчетата от моя клас (понеже много им помагах, винаги са ме уважавали), станаха и се нахвърлиха върху него за дето ме удари. После всички дружно отидохме при директора да даваме обяснение за масовия бой.
И това не е единствения случай, разбира се. Затова никой няма никакво право да обижда, наранява мой приятел, защото онова, което ще последва, ще бъде болезнено само за него самият.
И сега една от любимите ми мисли:
Добротата.
Разбирането.
Присъствието на някои хора в живота ми.
Семейството ми.
Приятелите ми.
Близките ми хора.
Познатите ми.
Мечтите ми.
Всички тези неща, които правят щастлив всеки един човек.
Да, обичам, не случайно започнах с "усмивката, когато аз съм причината за нея". Как няма да се почувствам щастлива заради това?! :)
Ще му смачкам главата, направо. Никой, ама абсолютно никой не може и да си помисля да обижда мои приятели. Може да обижда мен колкото желае, но да седи далече от близките ми, защото онова, което ще последва ще е нов гроб някъде из небитието. Наистина! Побеснявам, когато някой направи нещо на мой близък човек.
Преди години имах случка, в която моя приятелка беше ударена от момче в училище. Аз станах от чина, отидох до въпросния и го изтеглих за косата пред всичките негови приятели. Изкарах го най-отпред и започнах да му крещя:
- ХАРЕСВА ЛИ ТИ ДА СЕ ОТНАСЯМ ТАКА С ТЕБ? СЕГА ДА ТЕ НАБИЯ ЛИ АЗ? КАК СЕ ЧУВСТВАШ, А?
Той нещо ми се отяде. И аз, още по-разгневена му ударих тупаник в лицето, той ми върна, насини ми окото. Момчетата от моя клас (понеже много им помагах, винаги са ме уважавали), станаха и се нахвърлиха върху него за дето ме удари. После всички дружно отидохме при директора да даваме обяснение за масовия бой.
И това не е единствения случай, разбира се. Затова никой няма никакво право да обижда, наранява мой приятел, защото онова, което ще последва, ще бъде болезнено само за него самият.
И сега една от любимите ми мисли: