Убий ме, но не мога да ти кажа какво е при другите хора и защо е толкова важно, но знам какво е при мен. Аз не мога да заспя спокойно, ако някой е потърсил моята любов, подкрепа и помощ и не съм помогнала. Просто не мога да подмина, имам някаква много тъпа съвест, която не ми дава да намеря покой, ако не съм помогнала на хората.
И при мен смятам, че нищо особено не печеля, може би понякога приятел, но не държа да печеля нещо определено, по-скоро "чиста съвест" и нощ без мисли. Което ми е напълно достатъчно.
Ако не съм успяла да помогна на някого, обвинявам винаги себе си, именно затова все поемам тежки случаи и проблеми на другите хора върху себе си. За което вие доста често ме питате защо все и откъде все намирам такива хора. Но просто... Не мога да махна с лека ръка и да кажа:"Оф, оправяйте се!", трябва да съм там, предпочитам мен да ме наритат, от колкото другите да са нещастни.
Това е.