Да кръстиш детето си на някоя от бабите или на някой от дядовците му - според теб това действително ли е признак на уважение към съответния човек или ти се струва вече отживелица? Всеки човек ли идва на този свят с името си и то наистина ли носи някаква символика? А каква е символиката на твоето? :)
Здравей, захар!
Честно да ти кажа, смятам го и за правилно, и за неправилно. Искам децата ми да носят определени имена, които двамата с бащата сме измислили и сме стигнали до еднакъв консенсус. Т.е. в един случай може да носи име на родител, в другия да не го носи. Аз, например, нося името на баба и дядо съчетани в едно, брат ми носи името на вуйчо си (който е слабост на майка му), а сестра ми си носи име, което мама е избрала. И трите имена са хубави. Ако цялото семейство е съгласно те да бъдат определени от майката и бащата, то не виждам смисъл да се спазва стария обичай. Но не го смятам и за отживелица. :) Въпрос на вкус.
Не смятам, че човек идва с името си или поне не е такова, каквото му го избират родителите. Не мога да се съглася с това твърдение, защото тогава в телефонният указател нямаше да има имена като "Полилей Вейков", "Телефонка Иванова", "Салфетка Крумова" и подобни. Според мен името на човека е различно от това, което му дават родителите.
Аз съм дошла на Стефановден, но не се казвам Стефани, Стефи и прочее. Името ми е напълно различно, красиво е като звучене, но аз не го харесвам, смятам много повече за свое име Стефи. И го чувствам като свое, затова повечето хора се обръщат към мен с този ми прякор. Но и истинското ми име не е лошо. Идва от "светлина" на арабски и означава точно това.
Честно да ти кажа, смятам го и за правилно, и за неправилно. Искам децата ми да носят определени имена, които двамата с бащата сме измислили и сме стигнали до еднакъв консенсус. Т.е. в един случай може да носи име на родител, в другия да не го носи. Аз, например, нося името на баба и дядо съчетани в едно, брат ми носи името на вуйчо си (който е слабост на майка му), а сестра ми си носи име, което мама е избрала. И трите имена са хубави. Ако цялото семейство е съгласно те да бъдат определени от майката и бащата, то не виждам смисъл да се спазва стария обичай. Но не го смятам и за отживелица. :) Въпрос на вкус.
Не смятам, че човек идва с името си или поне не е такова, каквото му го избират родителите. Не мога да се съглася с това твърдение, защото тогава в телефонният указател нямаше да има имена като "Полилей Вейков", "Телефонка Иванова", "Салфетка Крумова" и подобни. Според мен името на човека е различно от това, което му дават родителите.
Аз съм дошла на Стефановден, но не се казвам Стефани, Стефи и прочее. Името ми е напълно различно, красиво е като звучене, но аз не го харесвам, смятам много повече за свое име Стефи. И го чувствам като свое, затова повечето хора се обръщат към мен с този ми прякор. Но и истинското ми име не е лошо. Идва от "светлина" на арабски и означава точно това.