Грешно е да се отдаваме на чувствата си, когато те са отхвърлени, неоценени. Грешно е, също така, когато наричаме човекът срещу себе си "приятел", но междувременно искаме да е много повече от това.
Мисля си, че просто си е до човек. Не мисля, че има време, в което да се случва, то просто се случва. Понякога хората са такива, че имащи празнота в сърцето си са склонни да намерят първата сламка и да се захванат здраво за нея, да се ограничат до нейното съществуване, нейният живот и прочее.
Случвало ми се е. Радвам се, че вече не съм обсебена.
Става въпрос за човек, който две години беше в живота ми, който ме изтезаваше емоционално, който ме депресираше и комплексираше, а аз имах силното желание да остана с него завинаги. Всяка сутрин навивах себе си, че той ще се промени. Накрая осъзнах, че той едва ли ще се промени, едва ли ще стане търпелив, едва ли ще спре да мрънка, както и едва ли някога ще спре да ме обвинява за глупости и/ или лъже. Беше ми трудно да преживея раздялата ни. Бях на ръба да се предам, да му се обадя, да му кажа, че не мога без него. И един ден, след около 3 месеца борба да се съберем отново, той се върна за вечер. Поиска нещо интимно от мен, аз го отрязах и той си тръгна. Тогава отворих очите си и разбрах, че няма никакъв смисъл.