Признавам. Не бях от най-силните ученички. Бих казала, че най-много ми вървеше литературата. Може би неслучайно станах копирайтър.
Докато от първи до пети клас бях отличничка, когато се преместих в новото училище, успехът ми рязко падна. Бях тормозена от новия ми клас и ходех с нежелание на училище. В седми клас влязох в езикова паралелка в същото училище. Клас, в който на почит бяха момчетата и наркотиците, а не ученето. Избрах пътят на рока и се обличах в черно (това беше моят начин да протестирам срещу всичко). Сега, когато погледна назад към тези години, не мога да повярвам в какво съм се била превърнала. Раздавах го "бунтарка" и много "нахакана", когато някой ме "настъпеше по мазола", се превръщах в словесно торнадо, което унищожаваше всичко по пътя си. Таях много потиснат гняв и агресия. Демонстрирах пълно неуважение към хората у дома, към личните ми цели, към хората, които бях до мен. И за какво ми беше всичко това?! - Не зная. Знам само, че изгубих повече, отколкото спечелих през този период. Завърших с оценка приблизително петица, но сега, когато погледна дипломата си от средното ми образование си казвам, че определено съм можела много повече.
Две години след това завърших с пълен отличен колеж, в който се искаше много повече учене. Малко по-късно, когато започнах да следвам в Софийски университет, през двете години, които изкарах там, също оценките ми не бяха никак слаби. Накрая прекъснах, защото сметнах, че избраната специалност не поражда достатъчно интерес у мен и уча с досада. Исках да се чувствам горда от наученото и да знам. Знанието беше най-важно за мен, а не толкова оценката.
После изкарах няколко различни курса по различни специалности като: СЕО, маркетинг, QA и прочее. Оцениха ме почти отлично. Сертификатите ми са едно от малкото неща, с които се гордея, но какво от това.
Истината е, че не е толкова важна оценката, стимулът да се развиваш и научаваш нови неща. От детството ми досега смятам, че научих много, както от живота, така и от образованието.