Картинката е рамкирането, към което се придържаше семейството ми.
"Внимавай в картинката" винаги съм го приемала като "спазвай правилата на семейството". Това означава, че трябва да се държа като добре възпитано дете и да не правя бели.
Моят баща по-скоро казваше: "И без глупости", отколкото "Внимавай в картинката". Или ми пожелаваше: "И умната", а аз му отговарях: "Е, споко! Ако не умната, то русата."
Да, отвореничка си бях към нашите. Много отговарях. И картинката съм я виждала на няколко пъти. В единия от тях бях заключена за седмица вкъщи, лишена от компютър, телефон, джобни и всякаква форма на излизане.
(Тогава Георги и Живко идваха да свалят мрежата през нощта на прозореца ми и да ме измъкват.)

---

В другия случай баба (Бог да я прости), такъв "цигански" шамар ми удари през устата, че честно казано наистина видях "картинки".

---

Обаче в тези случаи, за които споменах по-горе, си бях виновна. Тогава мислех, че съм права, но днес от гледна точка на родител, разбирам, че наистина съм си го заслужавала.

---

Та даже се чудя как са ме издържали. Имах си ужасно нагло поведение. Радвам се, че промених това в себе си. Макар и още да съм си "плесната" в устата, обаче се старая да е вече по-умерено.