Три дни го мисля този въпрос и се опитвам да ти отговоря на него. Цели три дни и продължавам да не се сещам за такава ситуация. Сега просто ще използвам въпроса ти и ще ти разкажа друга.
Преди много години, може би бях 4-ти или 5-ти клас, братовчедка ми имаше за задача да напише стих със заглавие: "Не! На насилието". Тъй като на нея никога не ѝ се е отдавало това, а знаеше, че моето хоби е да го правя, реши да ме помоли за услуга да ѝ измисля нещо. Тя беше пълен отличник и изобщо не можеше да си представи как ще завърши годината с 5,85, а не с пълен отличен. И другото, което трябва да спомена е, че тя е две години по-голяма от мен.
Та наех се с тази задача, обещах ѝ да измисля нещо. И вечерта седнах и започнах да ѝ мисля стихотворение. Писах. Драсках. Писах в една тетрадка. И накрая се сетих за "Безглаголно стихотворение" на Радой Ралин. Взех пред себе си учебника ми по литература и на същия принцип написах стих, който беше свързан с насилието. На другия ден го дадох на братовчедка ми, а тя на нейната преподавателка. След няколко дни преподавателката ѝ я повикала насаме в кабинета си. При което ѝ казала: "Аз съм изумена от това какъв талант си! Не знаех, че можеш да пишеш така грабващо!" и я уведомила, че е изпратила стихът в местния вестник, който ще бъде публикуван там, тъй като също много допаднал на редакторката.
След няколко дни братовчедка ми ми донесе копие от броя с думите: "Престани да криеш този свой талант! Погледни къде ти стигна стихът!"
Дали позеленях от яд? Позеленях, защото там не бяха написани моите имена, а нейните. От друга страна мой стих никога никой не публикуваше, защото нашите казваха, че е загуба на време да ги пращам където и да било, и нямало да преуспея с това никога.
Обаче аз съм козирог, т.е. в зодията ми е заложено решителността ми да докажа на някого, че греша. А те не ми повярваха, че стихът е мой. След време изпратих няколко написани неща до любимото ми списание тогава "Хай Клуб", които бяха публикувани веднага. Един ден баба ми дойде и ми каза: "Това ти ли си го писала?" (под историята отдолу седяха моите инициали) И аз отговорих, че не е мое. Малко по-късно стиховете ми бяха публикувани в училищния вестник, а малко по-късно част от тях бяха напечатани на входа на училището.
Имам безброй тетрадки вкъщи с различни стихове, наистина. Но никога не съм имала самочувствието да ги издам. Предпочетох да се опитам да пробия с нещо много по-сложно от някакви си стихове (тъй като днес всички пишат такива).