Не бих определила себе си като "посредствен човек", но пък де да знам, може някой да е решил, че за него съм посредствена. Хора - много, мнения - различни.
Всеки случай надъхването с обиди не е моят начин за приемане на критика. По-скоро ще върна обидата. Изобщо как една обида може да бъде градивна за някого?
"Ти си дебела и грозна?" от кога се превърна в "надъхване", след като редица психологически изследвания гласят, че това само кара индивидът по-често да стане подвластен на натрапчиви мисли, и нерядко да се откаже от храната (например) и почти да го обърне на самоубийство.
Никога не съм се опитвала да надъхвам някого с обиди, нито съм ги приемала. Нападките - също.
Използвам градивна критика, както много пъти съм посочвала в предишни отговори.
Поднасям го като "сандвич".
"Колко по-прекрасна би била, ако спреш да връзваш косата си в стегнат кок. Не, че и така не си красива, но аз те обожавам с пусната коса. Имаш много повече магнетизъм и излъчване".
Резултатът е видим. Момичето ходи вече с пусната коса и се закле, че така много повече се харесва.
"Знаеш ли? Онзи ден четох, че се горят над 2000 калории ежедневно, ако човек кара колело. Аз обичам да карам, но си търся компания. Би ли искала да караме заедно? Така хем ще сме "стройни и слаби", хем ще се забавляваме".
В резултат момичето кара с мен колело и ни е доста забавно. Носим си карта с нас и си чертаем нови дестинации, до които да отидем.
Сега нямаме търпение да дойде лятото и да започнем пак.