Ще излъжа, ако кажа, че на 100% от времето съм щастлива. Може би дори и на 50% от него не съм. Потънала в ежедневните си задачи, съм просто спокойна и концентрирана. Понякога през главата ми протича спомен, който ме кара да изпитам лека носталгия по миналото. Случва се да стана прекалено емоционална, да заплача, но започва да ми минава все по-бързо и по-бързо. Но когато съм щастлива, съм наистина щастлива.
Животът е цветен. Не съществува формула за пълно щастие. Радостта е миг между моментите на безразличе, на тъга. Точно затова е толкова прекрасно да се почувстваш щастлив - оценяваш нещо само когато можеш да го съпоставиш с друго. Иначе се превръща в сиво и еднообразно.
Акохолът не е решение. Разбрала съм го след като достатъчно много пъти се поддадох на кратковременния ефект от него да претъпява болката. Но след него всичко се връща, не е по-добре. И единствено ти оставаш излъган. По-добро лекарство се оказва да си позволиш да изживееш онова, което ти е на душата. Докато то повече няма силата да те изкара от правия път.