Май единственото дете, което се е обръщало към мен така съм самата аз в минало. Преди няколко седмици покрай рождения ми ден се замислих, че когато майка ми беше на моите години наричах нейните връстници и приятелки "леля еди-коя-си". Първоначално тази мисъл доста ме шокира. От една страна защото по никакъв начин не усещам да съм способна на нивото на отговорност, което майка ми е носила на моята възраст, от друга защото все още не се чувствам достатъчно осъзната, че да бъда адекватен родител. Отделно съм доста далеч от подобен етап в живота си и дори не мога да бъда сигурна, че някога ще го достигна.
Неприятни усещания в общи линии. Това, разбира се, ме тласна към познатия механизъм за справяне с некомфортни състояния и ситуации - самооронията. Сега вече с лека насмешка заявявам, че съм "лудата леля с черната котка". Може би трябва да го повторя поне още десетина пъти докато напълно осъзная факта, че притесненията ми са нормални, но не особено рационални предвид света, в който живеем.

---

За да вкарам и една идея повече контекст, ще използвам въпроса ти да изкажа благодарност към колегите ми, които вложиха доста големи усилия и няколко часа във Photoshop, за да ме зарадват по техния си забавен и оригинален начин.

View more