Snow White Queen

Надеждата.
Ох, чакай ще ти потърся едно нещо, което преди години ми пратиха. Жестоко е! Казва се "Цигарата и нощта" , не си спомням кой беше автора, но си спомням, че ми остана в душата и сърцето като един от любимите ми стилове за писане. :)

---

"Толкова много ми липсваш...
Искам като се погледна отстрани да се видя, седнала спокойно на дивана, краката вдигнати на табуретката, чашата с вино до ръката ми, а между пръстите небрежно стисната димяща цигара... и бледосивкав дим излизащ от полуотворените ми устни. Спокойна картинка, нали? Аз и цигарата и изобщо нищо не намеква за самота.
Какво е самотата?! - Това не е липсата на хора, на близки хора, на приятели, това е липсата на един единствен човек. Най - важният. Онзи, който придава смисъл и който черпи от смисъла. Заради когото има смисъл да си смислена. И да се държиш лекомислено. И да не мислиш. Незнайно защо, аз съм орисана именно, когато обичам и се твърди, че съм обичана, да съм най-самотна.
И в такива моменти умирам за цигарата, онази цигара - единствената и неповторимата, която запалена в най - самотния момент, разваля магията на самотата и ми прави компания.
Страстта ми към цигарите се дължи на гледката на чакащи хора, на които са вързали тенекия и те изглеждат толкова ужасно нещастни, и самотни. После бъркат в джоб или чантичка и вадят спасителната цигара. Тази, която присветва в мрака вместо очите на любимия човек. Тази, която заема мястото на целувките върху самотните устни. Тази, чиято миризма убива липсата на аромата на желаното тяло.
Цигарата е като робиня, която изпълнява желание; като обект на власт, в момент на отчаяно и крайно безсилие. Когато присвиеш очи и погледнеш през цигарения дим, предметите смекчават очертанията си, светът се размазва и някак си липсата на най - желаното присъствие се отдалечава в пространството и времето, до момента на изхвърляне на фаса.
Дори можеш да оправдаеш поредните 5 минути, които ще изчакаш, въпреки че знаеш колко е безнадеждно, с цигарата, която дими между пръстите ти. Можеш да намериш смисъл в няколкото крачки до будката в съседство с мястото на срещата, за да купиш нова кутия, въпреки че само ти си знаеш, че в старата има още 2-3 цигари. А, направиш ли тези толкова трудни няколко крачки, после можеш спокойно да обърнеш гръб и да си тръгнеш.
Е, да, цигарата все в един момент се стопява между пръстите. Тогава светът изпъква в болезнена цветност и контраст. И самотата като проститутка ти помахва с пръст. Но пък, винаги можеш да запалиш нова и нова. И да отлагаш момента на празнота, празнота в ръцете, в очите, в душата.
Умирам за една цигара...
Точно в този момент..."

View more

Напоследък нещо спрях да ви разказвам приказки. Изпаднах в нещо като "дълбока депресия" и все някак си не ми стигаше времето и енергията, за да ви разказвам за моите патила. Осъзнах, че да си вещица не било така лесно, както си мислех в началото. Било по-трудно и трябвало много енергия, за да успееш да се докоснеш до онова, което искаш. Било трудоемка задача и мнозина се били отказвали от силата... Но аз, аз някак си, все си я пазя у себе си. Кътам си я като неродена рожба- ей там, близо до сърцето.
Знаете ли, мили хора, аз все някак си говоря за моето минало. Все споменавам онова време, в което бях малко, неосъзнато вещерче, което си играеше и между игрите, превръщаше нещата в реалност. Някак си все ви разказвам за детството, за панделките в косите ми и цветните градини, които моята мила баба отглеждаше. Разказвам ви за моите положителни патила, но така и не споменах отрицателните черти на това да притежаваш сила като тази.
Например- ние вещиците не сме обичани. Ами да, никога не можем да видим любовта точно в онази... В онова "човешко" схващане на това да бъдеш обичан. Ние не готвим, не чистим, не гледаме сополиви деца и не въртим къщата. Не, че не можем, напротив, просто не е интересно. Всъщност не познавам нито една вещица, която да не може да готви или пък децата да не я харесват. А и специално при мен, аз винаги магнетично съм привличала малките малчугани. Вероятно никога няма да забравя как, когато Ади порасна и започна да говори как се обърна към мен и какво ми каза:
- Како, аз теб те помня. Когато аз бях бебе, ти ми беше любимата кака, защото с теб можехме да се разбираме само с поглед, дори не беше необходимо да говоря, за да знаеш какво искам. - след това придоби сериозен вид и добави:- Аз един ден, когато порасна ще бъда същия като теб.
Не мога да си кривя душата и да кажа, че той не ме зарадва с тези думи, но не бих искала и той да изживее всичко онова, което видяха моите очи.
Например, когато имах някой мъж в живота ми, разбереше ли, че аз съм по-различна, веднага ме наричаше с грозно име, а след това обясняваше неуспехите в живота си с това, че аз съм се занимавала с тези неща и едва ли не съм го била проклела. Как да обясниш на един човек, че проклятието не го правим ние, те си го правят. Всеки сам си копае и дълбае съдбата в дървото на живота и онова, което ти се случа, си идва от самия теб. А не от нас- вещите.
И с покрусени и погнусени физиономии си отиваха от живота ми, неразбиращи, че аз най-малко имам вина за техните несполуки.
И да, ако някой ми каже, че е много хубаво да си вещица, със сигурност ще му се изсмея в лицето. Да си вещица не е проста игра- щракваш с пръсти и имаш нещото, което поискаш. Да си вещица означава да носиш знание, да плащаш високи цени и да го пазиш за себе си. Защото казват, че знанието попадне ли в лоши ръце, то със сигурност тежко му на този свят. Затова ние, малкото вещи в това, сме принудени цял живот да го крием от знанието на другите. Да се лутаме и да търсим себеподобни.

View more

Извинявай! Реших да полюбопитствам кой седи зад този въпрос и обиколих профила ти, преди да ти отговоря. Беше малко нечестно, признавам, но...
Не, не мисля, че един път в годината трябва да кажеш на един човек, че го обичаш. Мисля, че обичта трябва да се показва постоянно на един човек, а не само на измисления Свети Валентин.

---

Из дебрите на Интернет:
"Според първата версия Свети Валентин е отишъл в Южна Африка и за съжаление не са останали обичаи оттогава.
Втората история е свързана със свещеник в Римската империя, който венчавал влюбени двойки, въпреки наложените забрани за създаване на брак и семейства по онова време. На 14 февруари светията бил екзекутиран и оттогава се счита за покровител на влюбените от цял свят.
Според третата легенда Свети Валентин е бил лечител с чудодейни възможности. Поради тях и вярата си бил хвърлен в тъмница и осъден на смърт. След като излекувал сляпата дъщеря на надзирателя и тя прогледнала, избухва силна, но обречена любов между тях двамата. Свети Валентин бил хвърлен на лъвовете, като оставя на любимата си послание на късче от дрехата си преди смъртта. Смята се, че може би оттам води началото си позната в наши дни традиция влюбените да си изпращат картички и писма на този ден.
Друго поверие свързва смъртта на Свети Валентин с римския прочут празник на 14 февруари, на който неженените мъже теглят жребий, в който е написано името на някое момиче. По този начин денят се превръщал в среща и откриване на любовта благодарение на магията на случайността.
Каквато и да е истинската история на този християнски, но с езически корени, празник - основната тема е любовта, онази неизменна и жизнено важна част от нашия живот, без която не можем и не искаме да бъдем.
Свети Валентин е само един от всички 365 дни в календара, в които вярвам и се надявам, че всеки ще намери повод да каже на себе си и на другия “Обичам те!”"

---

А пък аз смятам, че Трифон Зарезан е моят празник!:)

View more

Когато сърцето ти е разбито на хиляди парчета, единственото нещо, което искаш в деня на влюбените е- този ден да отмине по-бързо. Защото... колкото и егоистично да звучи, в момента, в който видиш всички обичащи се хора, но знаеш, че ти трябва да прекараш поредния ден сам самичък- не просто без някой, който да те обича, а без никой около и до себе си... Ето тогава се молиш деня да свърши.
Тъжно звучи, нали... Аз съм на 23 години, но никога на Свети Валентин (Трифон Зарезан), не съм празнувала първата част, т.е. "Свети Валентин". Не, защото не съм искала или не смятам, че трябва да имаме някакъв такъв празник, а защото винаги се е случвало нещо преди това. Или гаджетата ми са били заети на този ден, или съм била сама (както сега), а няма да забравя преди 2 години как точно на този ден ни отрязаха тока и ни спряха водата (посред зимата) и като цяло... искам по-бързо да мине този ден.
И... изкарайте си добре, хора! Забавлявайте се днес, празнувайте този ден, както бихте го празнували. :) И се усмихвайте!

View more