Snow White Queen

Чувала съм го като твърдение.
За мен има два вида хейт - платен и комплексарски.
В единия случай се плаща на хора, за да "мразят" нещо или някого (доста често се използва по кампании от политически партии, обичайно на платените им казват "тролове")
В другия случай си е комплексарщина. Не му се получило нещо в живота на човек и решил, че всички други са му виновни.

---

Така имах един познат, който постоянно се оплакваше, че жените не му обръщали внимание. Започна да блъска във фитнеса всеки ден.
Накрая го запознах с моя приятелка и трябваше да се видят на среща, но той не дойде.

---

След два месеца публикува статус в една група как всички жени сме гадни инкубатори, които сме длъжни да носим деца и не сме длъжни да получаваме нищо.

---

Под статуса не го обиди нито една жена, но за сметка на това имаше много мъже, които не бяха съгласни с мнението му.

View more

Няма лошо. (съобщително изречение, завършващо с препинателен знак ".", познато като "точка");
Смехът е здраве. (отново съобщително изречение, може и удивителен знак да бъде, зависи какво индивида се опитва да каже (с каква интонация));
Вкарала си се във (защото следващата дума започва с "ф", а по правило, ако думата започва с "в" или "ф", то пред нея е "във", а не "в"); филма, (запетая, използва се задължително пред "защото") ти е мъка и гледаме, (пак запетая, защото пред "че" винаги има запетая, освен в случаите, в които не става въпрос за съставни съюзи като "въпреки че", "макар че" и т.н.) някои (мн. число) анонимнИ (няма дума като "анонимени") или някой (единствено число "й") анонимен е изказал своето мнение по въпроса относно твоята особа. (съобщително изречение, което изразява становище);
Пък, (запетая) кой прав, (запетая) кой крив, (запетая), (запетая) вие си знаете там. (съобщително изречение, което изразява мнение);
За на тук - (тиренце указващо какво за вас) смеха! (най-накрая правилно поставен препинателен знак)

---

По-горе изложеното становище, обаче се отнася към напълно погрешно или неправилно съждение, тъй като се отнася към предположенията, а не към заключенията.

---

Така или иначе мнението на "bad boy" представено в този вариант, в който е представено, говори много за грамотността и връзката на главния мозък с мисълта.
Наблюдават се слаби връзки, комплекси и силно желание за внимание, което от своя страна говори за трудно детство или самота.
Снимките в профила на индивида, от друга страна, говорят за липсата на интелект.

---

Заключение от д-р Стефка:
Наблюдава се нарушение на мисловните процеси и емоционални реакции. Индивидът има склонност към проява на фантасмагорични налудности, придружени със значителна социална дисфункция. Налице е увеличена допаминова активност в мезолимбичната пътека на мозъка.

---

Препоръчва се употребата на розови хапчета два пъти дневно (сутрин и вечер).

View more

От 70 въпроса само тези ли ти направиха впечатление?
Или викаш - аз ти ги написах, за да те проверя. XD
Всъщност аз също имам въпрос към теб - хем жените не те оставят, както сподели онзи ден, хем кибичиш по цял ден из женските профили и им задаваш подстрекаващи, съмнителни и сексуални въпроси:
Тип : Красива си. Много си красива (анонимно)
После... драмата:
На колко години започна да се самозадоволяваш?
Какво мислиш за секса?
Какво мислиш за самозадоволяването?
Какво мислиш за порното?
Какво порно ти харесва?

---

По-забавното е, че на един от тези въпроси по погрешка беше кликнал да ти махне анонимността и така те хванах, че и анонимните и не анонимните ги пише един и същ човек.

---

А второто беше това "й", което с още един потребител го слагате на едно и също място, при това грешно.

---

Сега това, което исках да разбера е- ти ли си фейк профила му или той е фейк профила ти. :) Кажи ни, bad boy.

View more

Картинката е рамкирането, към което се придържаше семейството ми.
"Внимавай в картинката" винаги съм го приемала като "спазвай правилата на семейството". Това означава, че трябва да се държа като добре възпитано дете и да не правя бели.
Моят баща по-скоро казваше: "И без глупости", отколкото "Внимавай в картинката". Или ми пожелаваше: "И умната", а аз му отговарях: "Е, споко! Ако не умната, то русата."
Да, отвореничка си бях към нашите. Много отговарях. И картинката съм я виждала на няколко пъти. В единия от тях бях заключена за седмица вкъщи, лишена от компютър, телефон, джобни и всякаква форма на излизане.
(Тогава Георги и Живко идваха да свалят мрежата през нощта на прозореца ми и да ме измъкват.)

---

В другия случай баба (Бог да я прости), такъв "цигански" шамар ми удари през устата, че честно казано наистина видях "картинки".

---

Обаче в тези случаи, за които споменах по-горе, си бях виновна. Тогава мислех, че съм права, но днес от гледна точка на родител, разбирам, че наистина съм си го заслужавала.

---

Та даже се чудя как са ме издържали. Имах си ужасно нагло поведение. Радвам се, че промених това в себе си. Макар и още да съм си "плесната" в устата, обаче се старая да е вече по-умерено.

View more

Не, много крайно е това да получи присъда по Наказателния кодекс, а и медиите малко изкривяват нещата. Едва ли на някого просто така ще му хрумне да накара цял клас да плюе по друго дете. Всъщност, ако третокласникът е бил конфликтен индивид и очевидно не за пръв път е плюел по свой съученик, макар и това решение да е крайно, тя го е поставила в същата неприятна ситуация, в която са били поставени и неговите жертви.
Напоследък насилието между деца се засили и е много повече, отколкото беше преди. Във форумите за преподаватели и за образованието, непрекъснато се обсъждат тези неща. Учителите често признават, че не могат да се справят с характерите на децата. Дори самите те са често унижавани, бити и каквото се сетиш от родителите на същите тези деца.
В нашата детска градина, ежегодно имаме случаи, в които преподавателите биват навикани от родители, при това пред самите деца. Родителите често наглеят, проявяват неуважение, дори не си плащат таксите навреме, след като неведнъж имената са им били в списъците на нередовните платци.
Идеята ми е, че има сериозен проблем с нашите деца и макар мерките на тази госпожа да са били доста крайни, все пак е бил вариант това дете да се научи на нормално държание със своите съученици и да спре да ги плюе.

View more

Имам усещането, че хората не са готови да напреднат по друг начин, освен по този. Ние все още се учим, а спрямо други (макар все още да не сме открили извънземния живот), съм повече от убедена, че сме страшно изостанали.
Голяма част от изобретенията на човечеството в миналото все още не биха могли да докоснат и минимално представата ни за това до какво познание са стигнали тези преди нас.
Само за справка- в Родопите все още има камък с надпис на непознат за всички език, който е подобен на санскрит, но все още не се е появил учен, който да успее да го преведе. Според изследвания, написаното ще се окаже по-древно, отколкото най-древната позната за нас цивилизация с писменост, а именно- шумерите.
Мисля, че човечеството като цяло има много още какво да учи.
В миналото Ванга казва, че цивилизацията ни е развита, колкото е развито мисленето на едно 3-годишно дете.
Смятам, че има много въпроси, чиито отговори бихме могли да получим, но не сме готови да ги знаем. Все още не можем да приемем расовите различия, а какво остава да приемем различен вид от нашия? :)

View more

Понякога вещите в стаята ми оживяват. Не, това не е шега. Имам усещането, че нощем, когато всички затворим очи и потънем в дълъг, и спокоен сън, те започват да водят свой собствен живот.
Беше късна вечер и бях притихнала в спалнята ни, вторачена в тавана и броейки овце, тъй като отново имах проблеми със съня. Точно в този момент чух как чешмата в хола започна да капе. Затворих очите си и се заслушах в капането на капките. Звукът беше особен и определено много по-различен, от този, който чувах, когато случайно забравех да завъртя кранчето до край. И ритъмът този път беше неравномерен, сякаш разказваше някаква си своя история.
Така унесена в звука на това капане, внезапно съзнанието ми започна да прожектира думите в ума ми. Водата, всъщност, освен, че носеше своя мелодия, тя наистина разказваше някаква странна история.
Беше ходила надлъж и шир, беше обиколила почти цял континент, преди да се превърне във вода в чешмата. Разказваше за нагорещеното ядро, което имала земята и как тя бавно докосвала с пръстите си един малък подземен гейзер. С времето, обаче, нещата се променили, гейзерът изчезнал и на нея все по-лесно ѝ ставало да пробие повърхността. И така с внимание и упоритост, един ден избила отгоре и се превърнала в малко ручейче. Минали години и ручеят се напълнил, след което се втурнал стремглаво да се спуска по една от планините. И така направила си веднъж пътека, водата започнала да докосва различни видове растения с любопитство. Най-сладки ѝ били горските ягоди, та затова понякога се оцветявала в ален цвят и имала сладък вкус, когато някое от животните наоколо решило да утоли с нея жаждата си.
Годините минавали и внезапно била открита от хората, които не след дълго построили около нея къщите си и пращали често своите деца да наливат менците си от нея.
От водите ѝ пиели и млади, и стари, и болни, и красиви, и грозни, и добитък, и горски животни, но най-прекрасно от всичко ѝ се струвало, когато небето оглеждало в нея новата си прическа от облаци и си оправяло по някой и друг кичур, който случайно не му харесвал.
Водата, всъщност видяла много истории и небитиета, сподели ми също, че не винаги в селото имало мир. Например тя била един от свидетелите, когато сме паднали под няколко робства. Най-тъжна била, обаче, когато селото в близост било опожарено, а част от живеещите, намерили смъртта си в нея, докато се опитвали да избягат, за да спасят семействата си. Последното тя го разказа с известна тъга в звука си и аз си представих колко тежко ѝ е било да бъде страничен наблюдател, без да е могла да помогне. Но тя побърза да ме поправи.
- Аз не можех да променя случилото се, но когато усилих своето течение с помощта на вятъра, успях да погреба голяма част от починалите.
След като вече бяхме установили контакт и тя знаеше, че я чувам, реши да бъде по-откровена с мен.
- И как ги погреба? - запитах я, тъй като не можех да сдържа вълнението си от това как една река би могла да погребе телата.
Следва продължение...

View more

Продължението ...

---

- Само, че... - продължи икономът. - Имаме условие към всеки един гост... - преди да довърши, ми посочи слънчев заден двор, пълен с цветя, зелена трева, зелени дървета и две малки пътеки, които го пресичаха. На една от пътеките седеше млада мургава жена, която много ми напомняше на жените, които живеят в Хавай, с нанизани мъниста в косата, облечена в дънки и екстравагантна тениска с флорални мотиви.
- ... сестра Марго ще ти покаже танцът "медуза" и само, ако изпълниш стъпките по него, тогава ще можеш да облечеш роклята и да си направиш снимки с нея. - заключи гарванът- иконом.
И така младата мургава жена със завиден загар, започна да танцува кръшно и да се движи по една от малките пътеки. В комбинация с движенията на косата ѝ и ръцете ѝ, танцът ѝ наистина ми напомняше на движенията на медузите в морето. Тръгнах и аз след нея да танцувам. Повторих дословно всяко едно движение и завъртане. И накрая, когато стигнах края на пътеката, получих бурни аплодисменти от публиката, която беше съставена от едни от най-големите светски личности, които се бяха събрали на коктейлното парти. А красивата мургавелка се оказа барманката, която малко по-късно започна да обслужва гостите със специални летни коктейли.
Тъй като изпълних безпогрешно танцовите стъпки, получих възможността да облека иновативната рокля, която беше буквално по последен писък на булчинската мода. Качиха ме на специално място за снимки и един фотограф с червено шалче извади фотоапарат и започна да ми диктува как да застана за фотосесията.
В този миг забелязах следващия гост на партито и мургавелката, която го посрещаше. Беше негов ред да танцува, а танцът се наричаше "мида".

View more