Snow White Queen

Ставам онзи ден сутринта и виждам, че съпорта на един сайт са ми отговорили, че вече съм платила сметката за кода, който взех и няма как да я платя отново. Та затова кодът ми бил невалиден. Ядосах се от сутринта от този отговор, тъй като според мен той не кореспондираше с истината.
И още от ставането си, целият ми ден тръгна наопаки.
После отидох, за да си направя кафе, но мивката се беше запушила отново и явно, докато се опитвах да я отпуша и да напълня кафеварката, съм пропуснала да сложа цедката отдолу. Оставих кафето да се вари и докато събирах играчки, бисквити и чистех из кухнята след двамата мъже вкъщи, чух някакъв внезапен шум зад себе си и когато се обърнах всички стени, плюс тавана, бяха покрити с черна утайка.
Дълбоко съжалих, че съм била толкова разсеяна, та не съм обърнала внимание на това, че цедката я няма.
Бях в потрес след видяното. Отварях и затварях устата си като риба, и не знаех да плача ли или да се смея.
Можеш да си представиш - стени, телевизор, таван, шкаф, посуда из шкафа, плочки, бар плот, храна, кутии ... всичко беше залято от черни кални кафяви капки. Изглеждаше сякаш някой много е бързал да отиде в тоалетната по голяма нужда, но внезапно е изригнал, преди да успее да стигне до тоалетната.
Не мога да ти опиша...
Цял ден, след това мих, прах и чистих, за да се опитам да приведа кухнята във вид, и ревах, защото аз си бях виновна.
Обаче лошата новина е, че от стените и тавана не се маха. Та си останаха тъмни мокри петна. Трябва да се изшкурят през лятото и да се нанесе наново боя отгоре. Поне добрата новина е, че така или иначе искахме да я пребоядисаме.
Още ме е яд за случката.
Честно...

View more

Категорично - не.
Какво всъщност значи да си обикновен човек?
Да си жив, здрав и прав. Да имаш работа? Да имаш семейство? Някой, който да те обича? Да имаш покрив над главата си? Да плащаш сметки? Какво е да си обикновен човек? Вероятно, както всички останали.
Обикновените хора живеят добре. Всъщност най-често те са онези, които (лично аз си ги представям така), са без конфликти, гледат си живота, не се интересуват толкова от живота на другите. Така си мисля.
Но да ти кажа честно, не съм срещала "обикновени хора" до момента. Всички тези, които наричат "обикновени" или са хора с големи дела в миналото, или са хора, които правят големи неща в живота си, или са много отговорни, или пък много мъдри, могат да правят необясними неща за мен (например имах една приятелка, която можеше да залепи лъжици по цялото си тяло и те да не падат, при това без да използва лепило).
Изобщо не познавам обикновени хора.

View more

Всеки път. XD
Понякога влизам в абв чат и често ми се включват разни хора, които искат това от мен.
В миналото ги оставях да говорят свободно, така, де, да пишат еротични неща, а пък аз им разказвах разни брутализми. Например:
"Искаш ли да те излижа?"
Отговарях:
Виж, аз си падам малко мръсница, така че първо ще те накарам да излижеш седалката, на която седя, след това ръба на тоалетната чиния, после ще хвана главата ти и ще я пъхна дълбоко навътре в тоалетната и ще ти дам да пробваш водичката, и онова, което се е утаило отстрани. И докато си там и се мъчиш да дишаш, ще хвана нежно главата ти и ще те потопя в нея, докато не започнеш да се гърчиш...

---

Така де... няма да продължавам, защото ще стане доста гадничко. Накрая винаги завършваше със сълзи, л**на, сополи и кръв.
В най-добрия случай отнасях по някоя псувня и ми изписваше, че потребителят вече е напуснал чата.

---

Така че може да се заключи, че всичките ми еротични чатове с непознати, са завършвали неуспешно за тях.
Изобщо не мога да разбера, честно казано. Защо ще си чатиш с някого в "еротичен чат", като е толкова по-лесно да си уредите среща и да получиш удоволствието? Каква е идеята на това да си го представяш?
Ами със същата идея можеш да гледаш и порно, нали?

View more

Хората се разделят поради различни причини.
Първият признак за мен е, когато и двамата спрат да си говорят или спрат да споделят един с друг. Когато започнат да имат време един за друг все по-малко във времето. Спрат да се търсят и да се интересуват от другия.
Най-различни могат да бъдат признаците на това кога една връзка е тръгнала към приключване.
Обаче пък някои от тези "сигнали" може да се дължат на други обстоятелства, например да спрат да си говорят, защото някой от нещо се е обидил или засегнал.
Във всяка една връзка има фази. И ние сме минавали през различни такива. Обещахме си, обаче, че ако ни писне един от друг, никой няма да задържа другия насила. Т.е. ще разчитаме на откровен разговор.
Когато имаме проблеми, обичайно говорим за тях и ги обсъждаме как да ги променим в бъдеще. Стараем се да сме максимално откровени един с друг и се стараем, когато поднасяме критиката към другия, тя да не звучи наставнически.
Много пъти и той, и аз, сме задавали въпроса един към друг: "Още ли ме обичаш?", защото и двамата сме наясно, че в даден момент обичта може да се превърне в навик, а тогава хората спират да се интересуват от своите половинки.
Във времето той ми доказа едно - каквото и да става, той ще бъде до мен, независимо в какви отношения сме. Все пак той е бащата на детето ми. От друга страна аз съм му дала обет, че каквото и да става, аз винаги ще бъда негов приятел, независимо дали сме заедно или не.
Много пъти сме си говорили за това, че ако някой ден се стигне до раздяла в нашата връзка, по-добре е да се разделим като приятели. Това не е важно само за нас двамата, важно е и за детето ни.
Като цяло сме си поставили някакви граници и се стараем другия да има лична свобода на избори. Честно казано, понякога аз я пресичам, но той не е от хората, които търпят такова нещо, така че бързо ми показва, че това е било неправилно.
Така, де. Аз съм емоционалното същество, което може да мрънка от сутрин до вечер. Той го раздава мъжки.

View more

Тази нощ ме навести едно малко русо момиченце с две плитки, което имаше любопитни пъстри очи и луничаво лице. Беше облечена в дълга синя рокля, а в едната си ръка държеше пръчка. След нея вървеше едно малко бяло агънце, та преди да ми се представи, заключих, че това най-вероятно е Мери. Точно онази същата Мери, която си имала малко агънце, което било бяло като сняг.
Та тази Мери, макар да не се казваше така, беше доста любопитно дете и тъй като срещата ни остана паметна, реших да ви я разкажа.
В интерес на истината, срещнах Мери, докато седях на един бряг край морето и ровех с пръсти в пясъка в очакване да се появи някого на иначе самотния хоризонт. В началото бяхме само аз, пясъка и морето, така че, честно ви казвам, бях умряла от скука. Все пак реших, че ще бъде доста невъзпитано от моя страна да хукна в търсене на човешки живот (или някаква друга форма на живот), затова реших да си ровя с пръсти в пясъка, а пък, ако някой беше решил да ме навести, то знаеше къде да ме открие.
И ето, че докато бяхме само аз, плажа, морето и празния хоризонт, внезапно до мен дойде и Мери с агънцето. Честно казано, дори и не успях да разбера от къде се появи нито Мери, нито агънцето ѝ, но тъй като бяха единствените живи същества, които виждах тук, се зарадвах.
В първия момент реших, че Мери е дошла като призрак или привидение, но после осъзнах, че това малко момиченце с двете руси плитки и синята рокля, и тази пръчка, която държеше и нейното агънце, са съвсем реални обекти. И докато изучавах това Мери, тя реши да ме откъсне от мислите ми и започна да любопитства:
- От кога чакаш тук? - бисерният ѝ детски глас отекна в скалите. Чак сега си дадох сметка, че освен Мери и нейното агънце, вече се бяха появили и високи скали, които приличаха на тези, които съм виждала в някои градове по Черноморието.
- Ами...- замислих се аз. - Всъщност не зная.
- Трябва да е било много време, след като в краката си имаш поникнали цветя. - изхили се насреща ми Мери.
И наистина! Щом погледнах краката си, там наистина имаше някакъв странен плет, който се беше вплел в тях, а около него от никъде внезапно бяха пораснали малки маргаритки.
- Мога ли да си откъсна една? - попита ме Мери и посегна да откъсне една от маргаритките.
- Ами... може. - отвърнах аз и се замислих дали ще изпитам болка, след като малкото момиченце обере цветовете или облекчение.
Минута по-късно Мери вече правеше букет от цветята и даваше по някоя и друга трева на агънцето до нея, което ядеше с наслада. След това се изправи и ме погледна.
- Харесва ли ти букета?- а аз от своя страна чувствах облекчение в краката.
- Много е хубав, малка Мери. - възкликнах и тя се усмихна.

---

Следва продължение...

View more