Na kolko zapochna da pushish??
Ами... малка бях. Наистина бях много малка за цигари, но всички пушеха. Беше ми интересно какво е. Когато запалих за първи път цигара, бях на около 14 години. Изпуших я цялата. Разбира се, не я пуших, както трябва. И тогава един мой съученик дойде и ми показа как да вдишвам дима навътре.
Когато си дръпнах и поех въздух, щях да си изплюя червата от кашлица. Но се насилих да я изпуша цялата, за да убедя себе си, че в това няма нищо хубаво.
След като я изпуших и всички ми се смееха затова, че кашлям, реших да правя тренировки у дома. Прибирах се, взимах от нашите 1 цигара и я пушех скришно в банята, преди да се изкъпя, за да се махне миризмата, след това. И така исках да усъвършенствам пушенето без да има кашлица. Исках да пуша само, ако съм нервна, защото цигарите ме успокояваха. А и пубертет... Врят хормони. Знаете как е.
Свикнах да пуша. Но ограничавах "приемането" на 1-2 пъти в седмицата, от крайна необходимост. И тогава, лятото, заминах при баба ми и дядо ми в Асеновград. Една вечер се запознахме (с моите приятелки от там) с някакви момчета, едното от тях си падаше по мен, аз също много го харесвах. И той беше страстен пушач. Разбира се...беше по-голям от мен, на 17. :)
Спомням си, че всяка вечер идваше при нас, в махалата и когато оставаше, за да си говорим (и за да ме сваля), често ми предлагаше цигара, за да пуша с него. Чувствах се приета, някак си и никога не отказвах от цигарите, които ми предлагаше. Така... в един момент, това беше нещо като..хм...топъл спомен. И след лятото, когато се прибрах в София, често запалвах цигара с усещането, че съм до него. Их... тази детска любов. Представях си, че димът ще бъде поет от вятъра и ще стигне до Асеновград, където той (моя любим тогава), би могъл да го вдиша и така бих могла да бъда до него. :) Ха-ха, колко романтично и наивно звучи. :)
Естествено, пропуснах това, че с това момче не сме имали нищо повече от прегръдка и една целувка по бузата (която с голям срам, бях решила да дам). А малко преди да си замина за София, му казах, че не можем да бъдем заедно. Ха-ха! Тайно влюбена останах си аз. Тъй де.. голяма история са тези цигари. А сега... Сега по-скоро пуша от грозен, вреден навик и ми се иска някой ден да се отърва от това. :)
Когато си дръпнах и поех въздух, щях да си изплюя червата от кашлица. Но се насилих да я изпуша цялата, за да убедя себе си, че в това няма нищо хубаво.
След като я изпуших и всички ми се смееха затова, че кашлям, реших да правя тренировки у дома. Прибирах се, взимах от нашите 1 цигара и я пушех скришно в банята, преди да се изкъпя, за да се махне миризмата, след това. И така исках да усъвършенствам пушенето без да има кашлица. Исках да пуша само, ако съм нервна, защото цигарите ме успокояваха. А и пубертет... Врят хормони. Знаете как е.
Свикнах да пуша. Но ограничавах "приемането" на 1-2 пъти в седмицата, от крайна необходимост. И тогава, лятото, заминах при баба ми и дядо ми в Асеновград. Една вечер се запознахме (с моите приятелки от там) с някакви момчета, едното от тях си падаше по мен, аз също много го харесвах. И той беше страстен пушач. Разбира се...беше по-голям от мен, на 17. :)
Спомням си, че всяка вечер идваше при нас, в махалата и когато оставаше, за да си говорим (и за да ме сваля), често ми предлагаше цигара, за да пуша с него. Чувствах се приета, някак си и никога не отказвах от цигарите, които ми предлагаше. Така... в един момент, това беше нещо като..хм...топъл спомен. И след лятото, когато се прибрах в София, често запалвах цигара с усещането, че съм до него. Их... тази детска любов. Представях си, че димът ще бъде поет от вятъра и ще стигне до Асеновград, където той (моя любим тогава), би могъл да го вдиша и така бих могла да бъда до него. :) Ха-ха, колко романтично и наивно звучи. :)
Естествено, пропуснах това, че с това момче не сме имали нищо повече от прегръдка и една целувка по бузата (която с голям срам, бях решила да дам). А малко преди да си замина за София, му казах, че не можем да бъдем заедно. Ха-ха! Тайно влюбена останах си аз. Тъй де.. голяма история са тези цигари. А сега... Сега по-скоро пуша от грозен, вреден навик и ми се иска някой ден да се отърва от това. :)