Кое задвижва и поддържа подсъзнанието? Как подсъзнанието разбира кое е добро и кое-не? Към подсъзнанието ли се отнася шестото чувство? Какво изобщо представлява шестото чувство?
Точно и аз това се питам. Кое?! Казват, че била някаква част от мозъка, която работела и бла-бла. Не зная, наистина. Някои пък казват, че ДНК-то нещо си правело. В крайна сметка има много теории. Фактът е, обаче, че понякога знаем неща, които няма от къде да знаем. Че има нещо като "интуиция". На мен лично ми се е случвало да стисна ръката на човек и половината му живот да ми мине като на кино лента. Адски странно, стряскащо, а моята реакция беше почти като писък. Предполагам, че шестото чувства е ... може би е към подсъзнанието, наистина. Ами просто мисъл, която ти минава през главата, че трябва да направиш определено нещо в точно определен момент. Нищо общо с духовете (както е във филма). Просто го усещаш, виждаш, чувстваш или сънуваш. Или е просто дежа вю. Нямам идея на какво се дължи, защо се случва и какви са ни гените, важното е, че понякога точно това "чувство" не греши.
Вярваш ли, че всичко е предопределено,човек преди да се роди, като план на душата, съдба и тн или човек сам кове своето бъдеще и всичко зависи от него, че всяка среща и събитие е случайност или в следствие на твоята воля? Как обясняваш срещите с важните хора от живота ти, като съдба или случайност?
Мислила съм върху тази теория, още повече, че има определени неща, които са ме подтиквали да вярвам в това, например разговорът на една позната и сина ѝ, който тогава бил на три години. Познатата: - Добре, защо ни избра? Детето: - Ами, защото исках лоша майка, а ти си лоша майка и трябва някой да ме научи. Познатата: - А защо избра баща ти? Детето: - Защото има красива глава. (Баща му е кипра, по принцип) Познатата: - А защо чак сега? Детето: - Ми какво да направя като вие сте гламави и чак сега се срещнахте? ---------------------- Случка със сестра ми, която тогава беше на около 2 години и тъкмо започна да говори. Аз: - Како, ти как се казваш? Сестра ми: Се-ена ( л-то не го казва още). Аз: - А знаеш ли на какво си кръстена? Сестра ми посочва към прозореца и пълната месечина и казва със сериозен тон: - Се-ена е Луна, аз съм Луна. Стряскащото е, че мама беше сънувала, че Луната ѝ казва да кръсти сестра ми Селена, още докато беше бременна. :/ Мисля, че не всяка среща е случайност, мисля, че не всичко е случайност. Смятам, че някои неща са просто начертани някъде и се случват. А ние имаме контрол върху това да променяме определени обстоятелства в определен момент. Смятам, че са съдбоносни. И че аз дълго съм вярвала, че ще ги открия именно, защото съм наглеждала вътрешно в себе си онова, което е писано за мен. Не мога да обясня, но ми се е случвало преди да се случат някои събития, аз просто да знам за тях. И съм се изумявала сама от себе си за това, че всъщност го знам.
Да, до някаква степен съм щастлив човек. Вярвам. Отчаяно вярвам в собственото си щастие и пълното щастие на другите хора. Винаги съм смятала, че ще дойде ден, в който ще живеем много по-добре от сега и ще сме много щастливи. Тайно се надявам този ден да се случи съвсем скоро, защото наистина не се издържа по този начин. Много ни е трудно в момента, наистина, особено в България. Но... вярата си отива последна, а надеждата, може би никога не умира.
Здравей. Представи си че се намираш във тъмна и студена стая , във нея има газова лампа , газова печка и свещ,ти имаш една клечка кибрит. Кое ще запалиш първо ? Прикачи снимка по избор ако искаш.. (извинявам се ако въпросите са скучни.) Лек остатък от деня ♥ :) ..
Клечаката. :/ След това свещта, а след това газовата лампа и печката.
Днес си говорихме с колегата на тема музика та се сетих да ви питам. Мислите ли че слушате музика с високо качество на звука? Предоставят ли "високите технологии" на обикновения потребител това за което той си мисли че плаща?
Изобщо не слушам музика с високо качество. Точно, защото и аз съм водела подобни дискусии. Освен това, аз си свалям музика и тя въобще не е с онова качество, което трябва да бъде. Не, не мисля, мисля, че качеството (в България) специално е изключително занижено и все пак- пак можеш да слушаш музика, нали. А вече, ако искаш по-добро качество, вероятно ти трябват добри връзки и много пари. :)
Замислих се: Защо хората се хвалят с все повече с телата си и все по-малко със знанията и акъла си? Интересно ми е, как можем да извадим на показ мисленето си и защо е по-лесно да покажеш тяло, отколкото мозъчен капацитет? Поздрави.
Ами , Дес и обществото ни е малко виновно за това. Защото е много по-удобно, много по-лесно е да погледнеш външния вид и по него да прецениш човека. Как да извадиш акъла си наяве. Ами...регистрираш се в сайт за запознанства, четеш много, пишеш по велики теми и грамотно, и то, то си проличава (според мен), дори по самото писане дали един човек е достатъчно интелигентен или не. Аз, например, като видя снимка на мъж , който е застанал насреща ми и е изложил мускули, просто подминавам профила. Не, защото не мисля, че става нещо от него, а защото за мен демонстрацията на "сила" или "секси тяло" не го прави привлекателен в моите очи. В крайна сметка много повече предпочитам до себе си да имам мъж, с който мога да си говоря и който може да ми обръща внимание и да ме уважава, от колкото някой типичен "мачо", който не може да напише думичката "сигурен" правилно, камо ли да пише извинителни бележки един ден на децата ни. Не знам дали успях да отговоря конкретно на този твой въпрос, но например е прекрасен за един влог. :)
Здравей красиво човече. Какво е за теб любовта ? .. Обичала ли си някога или по-точно някого* истински ? Ами сега влюбена ли си ? .. Колко е траела най-дългата ти връзка ? .. Помниш ли първата си целувка ? .. Ами момчето със което беше ? .. Прикачи снимка по темата и Лека нощ. ♥ .. :)
Здравей, принце! Любовта е... любов. Тя не може да се опише само с една дума, могат да я опишат всички влюбени хора. Емоция, красиво чувство, любовта може да бъде стил, дори начин на живот. Да, обичала съм някога, някого истински. Да, бих казала, че изпитвам подобни емоции към човек, който не знам дали изпитва същото към мен. Може би го изпитва, но кой знае... Само той. Мисля, че около 3 години беше. Да, разбира се, тя не се забравя. Да и това помня. И къде беше помня. Помня всичко.
Ти представяш ли си, ако нон стоп имаше някой до нас?! Щеше да е ужасно. Нямаше да можеш да си ходиш навсякъде, да си правиш каквото си искаш, щеше постоянно някой да те контролира с неговите си възражения, а именно- защо да не направиш точно това, което ти искаш. Непрекъснато присъствие на даден човек в живота ни, по-скоро започва да изнервя, от колкото да го прави желан. Затова е добре да има малко и лична свобода. Т.е. ти да си правиш любимите занимания, той/тя също. Защото иначе рискувате да си омръзнете, наистина. Да ти стане адски скучно и да се чувстваш сякаш ти взимат от въздуха. Така, че е добре, понякога да оставаме и сами, но не за дълго, разбира се.
Здравей. Представи си че се намираш във стая със още няколко човека които ти не познаваш, на средата на стаята има плакат на който пише-"Доверието е ключът към свободата". Какво щеше да направиш да се довериш на напълно непознати хора за да се измъкнете или да си скептична към написаното?.. Bye ♥ :)
Ами ще се опитам да се доверя на напълно непознатите, с риск това един ден да бъде използвано срещу мен, само и само, за да мога да се измъкна от 1-та стая. Защото , ако останем там за дълго време, доверието неминуемо ще дойде от самосебе си.
Ами не е болка за умиране, ако е един ден, само. Аз бях цял месец без вода и ток, а преди години заради наводнение бяхме 2 седмици така. Така, че не е много страшно. Просто се връщаш към нормалния живот. Но ... по-скоро в момента 1 ден без ток го виждам в очите на другите хора като... тази картинка.
"За", особено, след като не искаш да получаваш въпроси от него. Също и съм "за" , премахването на хората, които спамят с ботските въпроси. :/ Много е досадно, наистина.
Здравей, днес не измислих въпроси затова ще те попитам за мнението ти относно този клип - http://vbox7.com/play:66e0a3ef . Какво би казала за такива хора които помагат по този или друг начин?..Би ли направила подобно нещо и ти ? .. Извинявам се ако въпросите са били скучни лек и слънчев ден ♥ :) ..
Даже мисля, че ми е в "любими". Мисля и винаги съм смятала, че хората трябва взаимно да си помагаме, иначе е много тъжно, ако просто подминаваме с лека ръка. Да, бих направила. Даже съм правила.
Здравей. :3 Казват, че всеки заслужава втори шанс ти би ли дал/а втори шанс на човека който те е наранил ужасно много? Ако 'да/не' защо? Някога молил/а ли си за втори шанс и успявал/а ли си да се поправиш ? Някога давал/а ли си повече от два шанса на човек да се поправи? Ако 'да/не' защо? Чао. ♥
Здравей! Да, чувала съм го. И да, давала съм втори шанс. Да дадеш втори шанс е нормално, но да дадеш повече от 2 си е вече мазохизъм. Давала съм, защото съм смятала, че човека може да покаже, че наистина е осъзнал грешката си, не го ли е осъзнал- не давам повече шансове. Ами... имало е и такива моменти, но обикновено имам проблем с "поправката", не винаги е по начинът, по който го е очаквал той/тя. И да... Ами да, мисля, че веднъж в живота ми се е случвало и беше доста неприятно за мен, след като осъзнах, че този човек си е просто такъв и няма смисъл, той едва ли ще се промени. И чудех се (а и сега се чудя) какво толкова съм му намирала тогава. И знаеш ли, че ... още не мога да си дам отговор на този въпрос. :/ Да?! Ами... вероятно съм намирала някакви емоции в този човек, които са ме карали да го обичам. Вече не си спомням и аз. Знам, че в крайна сметка ми изневери няколко пъти и накрая просто нямаше никакъв смисъл от шансове. И .. всеки си продължи по пътя. Е, той пак ми се молеше да се съберем, но... нямаше как да се случи. И така всичко приключи. Това е накратко историята, но беше преди много време и ... дори нямам желание да си спомням.
Здравей ♥! Кога за последно каза ''обичам те'' (ИСТИНСКИ) ? Кога за последно целуна някого? Би ли прочел/а последният SMS в телефона ти? прикачи снимка на момиче/момче, което смяташ за красиво.
Ами...вчера. :) Аз винаги, когато я казвам думичката "обичам" , го мисля наистина. Вчера (вече), тъй като не си уточнила какво съм целунала.:) И кого трябва да съм целунала. :) Да, разбира се. Гласи :"Обади ми се" и е последния смислен SMS, който наскоро получих от един приятел, който е на морето и нямаше пари да ми се обади, за да ми каже да му пратя лаптопа по Еконт. :)
Какво е твоето правило - правиш това което искаш и ти доставя удоволствие или правиш това което е морално, макар това да ти създава излишно главоболие и органичния?Има ли смисъл човек да измъчва себе и и другите с органичния, заради морала и принципите? Или е по-добре да живеем за мига?(общ въпрос)
Правя това, което искам и ми доставя удоволствие и до някаква степен е морално. Няма смисъл човек да измъчва себе си с твърде много ограничения, достатъчни са само няколко правила, които да ти носят комфорт и да ти спестяват главоболия в много случаи, от там нататък всичко е наред. А всеки си има някакви принципи, които, след като са принципи, вероятно не би ги нарушил. И в някои моменти е хубаво да разпуснем и да се насладим на мига, защото може утре този миг да го няма. И все пак правилата ми (специално за връзките ми) са следните: 1. Никога не излизай с мъж, който има чувства към бившата си. 2. Не се връщай към бивши, особено, ако причината за раздялата е била, че ти е писнал. 3. Не се опитвай да забравиш някого като го заместиш с друг човек. - Не се получава и извода е - не забравяш бившия ти, а нараняваш следващия. 4. Не се занимавай с обвързани мъже. 5. Не се занимавай с хора, които все още зависят от майките си. - Уважавам майките на приятелите ми, но това мама да ти плаща сметките и ти да си на 30 години- не го разбирам. Още повече, че не си психично болен, а си здрав човек, нали. 6. Не се натискай с човек, на който дори няма да се обадиш после (под натискай- имам предвид по-интимни взаимоотношения). - Може до някъде да разпускаш така, но не е добра идея, защото ще те накара да се почувстваш като "момичето в бройката". А те момчетата много обичат да си споделят такива неща. 7. Не бъди с човек, който не знае какво иска от бъдещето. - Аз планувам моето бъдеще, редно е той да планува своето, независимо дали съм в него или не. 8. Не търси мъж, който не те търси. - Това няма смисъл да го пояснявам. 9. Не чакай на среща с мъж повече от 15 минути. Ако той ти се е обадил, че закъснява- добре, но ако не го е направил, да се е сетил. Все пак е мъж, нали? 10. Не страдай за мъж, който си е позволил някога да ти посегне. Радвай се, защото си се отървала. И да... 10 правила, но мога да измисля и още, но тези май са основните. :)
Какво би направила в следната ситуация; Имаш приятел с когото сте близки много от години, но се влюбваш в него. Той е свободен, но има още чувства към бившата. Преспива той с теб няколко пъти всичко е супер. Но после иска да сте пак САМО ПРИЯТЕЛИ, защото се надява да е с другата която го е зарязала?
Ще спра до момента, в който "той е свободен , но има още чувства към бившата". Колкото и да съм влюбена в този човек, не бих искала да се занимавам с бивши изгори. Та най-вероятно още тогава, просто ще си внуша, че с този човек просто няма да се получи и ще се опитам да потърся нещо друго. Но да кажем, че съм преспала с него няколко пъти и всичко е супер (макар, че не би могло да бъде, защото аз знам, че има чувства към друго момиче и това само по себе си ще ме дразни адски много). А после да иска да сме пак САМО приятели- звучи невъзможно, особено, ако съм си позволила да имам по-интимни отношения с него, просто ще се почувствам адски неловко в цялата ситуация и онова, което ще последва , ще ни развали приятелството. Ще избухна, ще му кажа, че явно не съм преценила добре приятелството ни и че в крайна сметка, ако е искал да сме само приятели, то е нямало да позволи да бъде с мен по този начин. След това той ще ми каже, че се е опитал, но е разбрал , че няма да се получи (както правят всички мъже). Аз ще се разсърдя супер много, просто ще прекъсна контактите си с него и ще му сложа едно листче с графа "нещастник" и той просто няма да е повече в живота ми. Да, аз съм малко крайна в тези неща, наистина. Та, за да спестя цялата тази драма- просто съм приятел и като чуя изречението "имам чувства към бившата ми". Просто не се занимавам с такъв човек.
Реално няма такова, но всъщност в тази съвкупност от моята личност и талантите, които притежавам, ме прави уникална сама по себе си. Както те правят подобни неща теб уникална и всеки един друг човек, който прави нещо (независимо дали програмира, рисува или пее,или мързелува), защото и мързелът си е талант, нали?! XD
Съдбата е нещо, което ни се случва в живота, докато кроим планове за бъдещето си. До някъде вярвам, че определени ситуации ни се случват, за да ни дадат някакъв урок и точно и именно тях приемам като съдбоносни. Не, не бих казала, че съм късметлийка, но имам дни, в които се чувствам, както като късметлийка, така и като пълен карък. Т.е. и от двете по малко. Важното е да има някакъв баланс - ту да ти е хубаво, ту да не ти е толкова хубаво, за да можеш да оцениш истинското хубаво. :)