Как би изглеждал идеалния пейзаж? Опиши ми го, като на сляп човек.
Снежно е навън. Бели пухкави снежинки падат от небето и докосват земята. Някои се задържат, а други падат и се превръщат в малка локва. Първоначално има малко кал и е мокро, но след час вече всичко е бяло. Зимна приказка- така наричам това, което свива дърветата, растенията в бяла прегръдка, вледенява ги и ги приспива в ледените си прегръдки. Свеж въздух. Мирише на сняг. Мирише на студ и зима. Студено е. Полъх, който се извива и за миг сковава костите ти, а след това те отпуска, затрупвайки те с бели снежинки. Сякаш времето иска и теб да направи снежен човек. Прибирам се и гледам навън през прозореца. Всичко е бяло. Дърветата са бели, красиви, цветята и те. А самотни бели птици се свиват по страните на къщата. Отмина времето, в което виеха вече гнезда. И тази бяла премяна, обвила всичко навред, сипеща своята зимна пухина от небето, ми напомня на едната, единствена и само- зимната кралица.
