Какво мислиш за секса?
Какво има да му се мисли?
Ask @clubbrokenhearts
Previous
Има ли непростими неща? Ако "да" - какви; ако "не" - защо мислиш така?
Има непростими неща, които са способни да те наранят физически и емоционално, но колкото и да са непростими е хубаво да простиш, на место да живееш цял живот и да таиш злобата в себе си. /
Изневяра; изнасилване; убийство; насилване и вероятно още много други неща.
Защо мисля, че са непростими. Защото след изневяра да продължиш с този човек- си е жив мазохизъм и това не означава, че той ще се промени и че няма да ти изневери отново.
За изнасилването, може би почти не познавам момиче, което да е изнасилено и да е простило това на насилникът си. Цял живот помниш.
Убийство- не човешко е това да убиеш, а има тежки убийства, които са страшни и едва ли могат да бъдат простими, особено, ако няма повод за извършването на убийството на дете, например.
И така си мисля. Мисля, че това е една малка част от нещата, които не можеш да простиш.
Изневяра; изнасилване; убийство; насилване и вероятно още много други неща.
Защо мисля, че са непростими. Защото след изневяра да продължиш с този човек- си е жив мазохизъм и това не означава, че той ще се промени и че няма да ти изневери отново.
За изнасилването, може би почти не познавам момиче, което да е изнасилено и да е простило това на насилникът си. Цял живот помниш.
Убийство- не човешко е това да убиеш, а има тежки убийства, които са страшни и едва ли могат да бъдат простими, особено, ако няма повод за извършването на убийството на дете, например.
И така си мисля. Мисля, че това е една малка част от нещата, които не можеш да простиш.
Необходимо ли е да се въведе задължителното гласуване? И трябва ли да има образователен ценз за гласуващите (минимум завършен осми клас)?
О! Не съм очаквала такъв въпрос, но да. Мисля, че трябва да има поне на тези избори задължително гласуване + образователен ценз. Не може все да се оставяме малцинствата, които очевидно са с купени гласове- да гласуват вместо нас.
На изминалите европейски избори, близо 72% бяха негласуващите, което е направо плашещо и стряскащо. В нормалните държави при толкова нисък вот, обикновено трябва да се сформират нови избори.
Ето сега част от моите познати, които предлагат алтернатива, а именно- въвеждане на граждански борд във властта, тръгнаха да си правят партия. В момента работят върху името, но мисля, че ще е нещо от сорта на "Гражданска гвардия" или нещо такова. Партията ще цели- обединение на негласуващите и създаването на две камари- гражданска и политическа + промяна в Конституцията. Т.е. ако някой политик те предаде- да можеш да го свалиш от властта и да го замениш, а не това да се случва само и единствено от "народните избраници", които са спечелили власт, чрез манипулация на изборите и купуване на гласове.
На изминалите европейски избори, близо 72% бяха негласуващите, което е направо плашещо и стряскащо. В нормалните държави при толкова нисък вот, обикновено трябва да се сформират нови избори.
Ето сега част от моите познати, които предлагат алтернатива, а именно- въвеждане на граждански борд във властта, тръгнаха да си правят партия. В момента работят върху името, но мисля, че ще е нещо от сорта на "Гражданска гвардия" или нещо такова. Партията ще цели- обединение на негласуващите и създаването на две камари- гражданска и политическа + промяна в Конституцията. Т.е. ако някой политик те предаде- да можеш да го свалиш от властта и да го замениш, а не това да се случва само и единствено от "народните избраници", които са спечелили власт, чрез манипулация на изборите и купуване на гласове.
People you may like
Алоха. Кой е твоят идол. Лек/а Ден/Вечер
Liked by:
Anonymous
Огън и страст :)
Mariya Genova
cvetni kosi ????
Обожавам!
Като се замисля- от малка имам мания към тях, само, че тогава не можех да се боядисвам, затова сплитах косата си в цветни конци.
Като се замисля- от малка имам мания към тях, само, че тогава не можех да се боядисвам, затова сплитах косата си в цветни конци.
Обичаш ли да си около приятелите си?
Да. Въпреки, че напоследък съм далеч от тях. И доста ми липсват.
Как се влюби?
Стана случайно. Първо изпитах нещо като желание да се видя с този човек, още докато си говорехме по скайп (пишехме си в началото). После се видяхме и изпитах желание да се виждаме по-често. Седяхме по цели нощи и си говорехме. Беше много забавно. Пак беше лято. После той започна да се опитва да разчупи дистанцията, която и двамата пазехме помежду си в началото. Започнахме да се гушкаме по-често. Общо взето - щастливо ми беше с него. Една вечер, както седяхме в колата му, просто се целунахме. И бях много развълнувана от това. А след това в следствие на това, че имахме много моменти заедно и се разбирахме прекрасно, се влюбих в него. И започнах постепенно малко по малко да се влюбвам по-силно. А един ден просто си казахме, че се обичаме.
Винаги в началото е така. :)
Винаги в началото е така. :)
Някога изливала ли си моментното си състояние в редове? Имаш ли запазени? А би ли ги споделила?
Пазя доста такива неща.
--------------------------------
Неориентированост. Лутане. Като безкрайно чакане е. Седиш и пушиш нервно цигара на въпросната спирка, очаквайки да видиш него. Няма значение кого всъщност чакаш. Само изнервеността ти и оглеждащият ти поглед, търсещ нещо определено, може да подскаже на хората, че всъщност чакаш някого. И времето минава. Ти пушиш втора цигара и трета… Личността не идва. Е, честито- току що отново ти беше вързана тенекия. Не се сърдиш нали?! Само жалостта в душата ти, те кара да се замислиш. Да си кажеш:”Оф, пак ли?!” и си тръгваш огорчен от постъпката на другия.
Като момент на несигурност е. Чувстваш се сякаш имаш много избори, но същевременно не знаеш кой е най-правилния. Иска ти се точно в този момент някой да присъпи тихо към теб и да ти шляпне шамар с думите :”Патко! Ей натам е!”. Или пък да те раздруса силно. Да ти посочи с пръст “правилното” и да ти каже:”вземи”. И после някой пак да ми спори, че имало съдба…
Като огромен страх от непознатото е. Искаш. Искаш да опиташ, обаче… Обаче всъщност те е страх. Изпитваш тръпката и влечението. Искащ да го направиш, ала не си сигурен до къде ще стигне. И просто в един момент решаваш да се откажеш. Или пък да рискуваш. От теб отново зависи кой избор ще вземеш.
Като обикновено желание е. Все едно искаш някой да те последва, когато решиш да си тръгнеш. Сякаш искаш да дотича до теб и да те спре. Да те прегърне силно на спирката. Да погали косите, лицето ти и да ти каже:”Няма да те пусна повече!”. Да се почувстваш безкрайно обичан. Желан. Искан. Да се почувстваш значим. А не просто да си тръгваш, а той да те гледа с поглед безразличен.
-------------------------
--------------------------------
Неориентированост. Лутане. Като безкрайно чакане е. Седиш и пушиш нервно цигара на въпросната спирка, очаквайки да видиш него. Няма значение кого всъщност чакаш. Само изнервеността ти и оглеждащият ти поглед, търсещ нещо определено, може да подскаже на хората, че всъщност чакаш някого. И времето минава. Ти пушиш втора цигара и трета… Личността не идва. Е, честито- току що отново ти беше вързана тенекия. Не се сърдиш нали?! Само жалостта в душата ти, те кара да се замислиш. Да си кажеш:”Оф, пак ли?!” и си тръгваш огорчен от постъпката на другия.
Като момент на несигурност е. Чувстваш се сякаш имаш много избори, но същевременно не знаеш кой е най-правилния. Иска ти се точно в този момент някой да присъпи тихо към теб и да ти шляпне шамар с думите :”Патко! Ей натам е!”. Или пък да те раздруса силно. Да ти посочи с пръст “правилното” и да ти каже:”вземи”. И после някой пак да ми спори, че имало съдба…
Като огромен страх от непознатото е. Искаш. Искаш да опиташ, обаче… Обаче всъщност те е страх. Изпитваш тръпката и влечението. Искащ да го направиш, ала не си сигурен до къде ще стигне. И просто в един момент решаваш да се откажеш. Или пък да рискуваш. От теб отново зависи кой избор ще вземеш.
Като обикновено желание е. Все едно искаш някой да те последва, когато решиш да си тръгнеш. Сякаш искаш да дотича до теб и да те спре. Да те прегърне силно на спирката. Да погали косите, лицето ти и да ти каже:”Няма да те пусна повече!”. Да се почувстваш безкрайно обичан. Желан. Искан. Да се почувстваш значим. А не просто да си тръгваш, а той да те гледа с поглед безразличен.
-------------------------
Ако разбереш, че ти остава 1 месец живот, кои ще са първите 5 неща, които ще направиш?
Мисля, че ще напусна работа и ще се опитам да обиколя България и да се докосна до най-красивите кътчета на страната ни.
Liked by:
Anonymous
Огън и страст :)
Angel o† sin
До колко си обичал/а някого?
С цялото си сърце. Не знам дали има по-голяма обич от това - да живееш за един човек и за това да имате съвместно бъдеще, и да го искаш завинаги в живота си.
Мисля, че това е най-голямата ми обич до момента към човек, който не е част от семейството ми.
Но съм изпитвала и друг вид обич, в която обичам толкова много този човек, че съм готова да го пусна на свобода, за да бъде щастлив. И да.. Имало е различни етапи и начини на обич.
Мисля, че това е най-голямата ми обич до момента към човек, който не е част от семейството ми.
Но съм изпитвала и друг вид обич, в която обичам толкова много този човек, че съм готова да го пусна на свобода, за да бъде щастлив. И да.. Имало е различни етапи и начини на обич.
Какво мислиш за човешката душа? Какво представлява? Какво се случва с нея преди раждането и след смъртта? А какво - докато обитава тялото?
Имам си моя теория за нея. Всъщност мисля, че това е енергия, която след смъртта отива в Космоса и се разпада на милиони малки частици, а след време, тези частици се събират и се връщат на Земята. Така се получават "преражданията".
Естествено това е само мое вярване. Иначе смятам, че всичко може да се обясни научно. Мисля си, че нашият мозък и съзнание е всичко онова, което ние наричаме душа. И колкото повече филмчета гледам за живота и смъртта, все повече започвам да вярвам, че съзнанието е онова, което ни помага да приемем по-лесно смъртта чрез нещо като "последен сън".
В крайна сметка- никой не знае.
Естествено това е само мое вярване. Иначе смятам, че всичко може да се обясни научно. Мисля си, че нашият мозък и съзнание е всичко онова, което ние наричаме душа. И колкото повече филмчета гледам за живота и смъртта, все повече започвам да вярвам, че съзнанието е онова, което ни помага да приемем по-лесно смъртта чрез нещо като "последен сън".
В крайна сметка- никой не знае.
https://www.facebook.com/pages/Art-shoes/238792222850105?ref_type=bookmark Кецове с камъни :) Бихте ли си ги купили ? :)
Като цяло не харесвам нищо бляскаво. Така че... моя вкус не е насочен в тази сфера. Но има хора, които харесват такива неща, затова ще оставя въпросът - тук, по-скоро с цел реклама.
Кое е качеството у един човек, което е предимство и недостатък?
Според мен са някои неща:
- Прекалената амбициозност.
- Прекаленото чувство за отговорност.
- Прекалената мания за подредба.
- Да си прям.
И още такива нещица.
Това да си амбициозен си е доста голям плюс и недостатък. Защото да имаш желанието да постигнеш нещо на мига, те прави много борбен. Но понякога прекалената амбициозност те прави твърде борбен и често за неща, които са по-високи цели. Отдаваш прекалено много внимание и енергия и когато се провалиш- не е приятно.
Чувството за отговорност. Да си отговорен е хубаво нещо, само, че прекалената отговорност шлайфа до такава степен характера ти, че понякога да поемаш чужда вина с цел да предпазиш човека отсреща, си е направо убийствено.
Манията за подредба. Познавам такива хора, които толкова се вманиачават в това, че ако разместиш нещо, са способни да се скарат с теб.
Да си откровен или прям. Понякога това е хубаво, но често пъти с истинското си мнение можеш да обидиш някой и то- без да го целиш в действителност.
- Прекалената амбициозност.
- Прекаленото чувство за отговорност.
- Прекалената мания за подредба.
- Да си прям.
И още такива нещица.
Това да си амбициозен си е доста голям плюс и недостатък. Защото да имаш желанието да постигнеш нещо на мига, те прави много борбен. Но понякога прекалената амбициозност те прави твърде борбен и често за неща, които са по-високи цели. Отдаваш прекалено много внимание и енергия и когато се провалиш- не е приятно.
Чувството за отговорност. Да си отговорен е хубаво нещо, само, че прекалената отговорност шлайфа до такава степен характера ти, че понякога да поемаш чужда вина с цел да предпазиш човека отсреща, си е направо убийствено.
Манията за подредба. Познавам такива хора, които толкова се вманиачават в това, че ако разместиш нещо, са способни да се скарат с теб.
Да си откровен или прям. Понякога това е хубаво, но често пъти с истинското си мнение можеш да обидиш някой и то- без да го целиш в действителност.
Liked by:
Anonymous
Огън и страст :)
Angel o† sin
Луцифер
Какви слухове се разнасят за теб?
Ще те разочаровам, но .. няма слухове за мен.
Дори и да е имало- са били потушени от мои действия.
И мисля, че вече няма.
Иначе по едно време, един потребител беше тръгнал да обяснява, че крада и лъжа, и някакви подобни простотии за мен. Но след това беше атакуван от много други потребители, които си бяха изпатили от същия и мисля, че той изчезна. Или поне не съм го виждала да влиза скоро тук, а и по-добре, защото е някак доста по-спокойно.
Дори и да е имало- са били потушени от мои действия.
И мисля, че вече няма.
Иначе по едно време, един потребител беше тръгнал да обяснява, че крада и лъжа, и някакви подобни простотии за мен. Но след това беше атакуван от много други потребители, които си бяха изпатили от същия и мисля, че той изчезна. Или поне не съм го виждала да влиза скоро тук, а и по-добре, защото е някак доста по-спокойно.
Как се чувстваш в момента?
Всъщност.. налегнала ме е някаква апатия от известно време насам. Няма причина за това. Просто не е моя период, може би или не зная. Предпочитам да мисля,че това е период, който съвсем скоро би могъл да отмине.
Нали знаеш- след всяко хубаво нещо, идва и нещо лошо и нещата се редуват. Ако приемем, че този период е лош или е някакъв труден за минаване, то значи съвсем скоро ме чака нещо по-хубаво.
А понякога, човек , според мен се оказва в тези периоди по-продължително време, когато трябва да направи някаква промяна в живота си. И.. ще видим, де.
Нали знаеш- след всяко хубаво нещо, идва и нещо лошо и нещата се редуват. Ако приемем, че този период е лош или е някакъв труден за минаване, то значи съвсем скоро ме чака нещо по-хубаво.
А понякога, човек , според мен се оказва в тези периоди по-продължително време, когато трябва да направи някаква промяна в живота си. И.. ще видим, де.
Вазов наистина ли ти е дядо? Може ли да разкажеш малко повече?
Ами така се говори в семейството ми. Според моята баба по майчина линия, на която съм кръстена, сме роднини на Вазов. Според нея семейството ни произхожда на един от братята на Вазов, което всъщност се води, че явно сме му братовчеди.
Не зная до колко е истинна тази история, но факт е, че не веднъж ми я е разказвала и.. до някаква степен вярвам в това.
Не, че има някакво значение, де. В крайна сметка излиза по принцип, че всички сме си братя и сестри и.. да.
Не зная до колко е истинна тази история, но факт е, че не веднъж ми я е разказвала и.. до някаква степен вярвам в това.
Не, че има някакво значение, де. В крайна сметка излиза по принцип, че всички сме си братя и сестри и.. да.
За какво съжаляваш?
Преди минута разбрах, че моя позната от февруарските протести ни е напуснала. Съжалявам, че си е отишла толкова млада!
Всички общи наши познати са потресени от загубата ѝ.
Почивай в мир, Ирмена!
Всички общи наши познати са потресени от загубата ѝ.
Почивай в мир, Ирмена!
Liked by:
Anonymous
Огън и страст :)
Angel o† sin
hoppipolla
Kакво е клитор?
Liked by:
Loeyndomsriss
Anonymous
Огън и страст :)
Има много варианти на любовта..Но ми изникна следното-Любов между човек убиец и човек самоубиец. Възможна ли е? Как си я представяш ти.Опиши ми я чрез диалог.Разкажи ми я, заведи ме в по-мрачните дебри на съзнанието.И най-важното-какъв е според теб нейния край, в твоите мисли.
Уж казват, че е абсолютно възможна.
Може би именно в двете противоположности, има нещо, което ги привлича. Малко пагубна и емоционална връзка, но все пак е съвсем възможно да съществува такава.
Чувала съм историята на подобна двойка, в която мъжът лежа в затвора за убийство, след това излезе, а момичето до него беше със склонност за самоубийства. Още са си заедно, но е доста... странна тяхната връзка. А противно на очакванията ми- се разбират добре. Именно, защото и двамата са имали сложно и тежко детство- единият като насилник, а другият като насилван. Има някаква тръпка между тях. Странно е, наистина. Освен това той не би навредил на нея, по-скоро би навредил на всеки, който се е опитал да ѝ навреди. И е като орел над нея. Не знам, може би любовта понякога ни прави по-добри.
Мога да ти дам реален диалог.
- Ще убия всеки, който дръзне да я докосне.- гневеше се той, а в очите му се появяваше онази искра, която говореше, че от тук нататък не следва нещо добро. Тя от няколко дни седеше заключена в стаята си и изтезаваше себе си, объркана и апатична към всичко. Единственият човек, който беше до нея, който тя допускаше до себе си- беше именно той. Не разбирах тази връзка, но вярвах, че живеят по еднакъв начин. Всеки със собствените си комплекси и всеки със собствените си грижи. Не бих искала да попадам сред хората, които той би искал да убие, но бях сигурна, че на нея той не гледа просто като на жена до себе си, а на много повече.
А относно края- никога никой не би могъл да определи какъв би бил той, но в крайна сметка знаеш и виждаш, че дори хората, които имат някакви "ненормалии" в себе си, дори те могат да обичат.
Лично мен това ме обнадежди. А вас?!
Може би именно в двете противоположности, има нещо, което ги привлича. Малко пагубна и емоционална връзка, но все пак е съвсем възможно да съществува такава.
Чувала съм историята на подобна двойка, в която мъжът лежа в затвора за убийство, след това излезе, а момичето до него беше със склонност за самоубийства. Още са си заедно, но е доста... странна тяхната връзка. А противно на очакванията ми- се разбират добре. Именно, защото и двамата са имали сложно и тежко детство- единият като насилник, а другият като насилван. Има някаква тръпка между тях. Странно е, наистина. Освен това той не би навредил на нея, по-скоро би навредил на всеки, който се е опитал да ѝ навреди. И е като орел над нея. Не знам, може би любовта понякога ни прави по-добри.
Мога да ти дам реален диалог.
- Ще убия всеки, който дръзне да я докосне.- гневеше се той, а в очите му се появяваше онази искра, която говореше, че от тук нататък не следва нещо добро. Тя от няколко дни седеше заключена в стаята си и изтезаваше себе си, объркана и апатична към всичко. Единственият човек, който беше до нея, който тя допускаше до себе си- беше именно той. Не разбирах тази връзка, но вярвах, че живеят по еднакъв начин. Всеки със собствените си комплекси и всеки със собствените си грижи. Не бих искала да попадам сред хората, които той би искал да убие, но бях сигурна, че на нея той не гледа просто като на жена до себе си, а на много повече.
А относно края- никога никой не би могъл да определи какъв би бил той, но в крайна сметка знаеш и виждаш, че дори хората, които имат някакви "ненормалии" в себе си, дори те могат да обичат.
Лично мен това ме обнадежди. А вас?!
На кого не би искал/а да приличаш?
Ако следваш някого в аск заради отговорите му, но пък в същото време не ти допадат харесванията му на чуждите отговори (а те излизат на стената ти), тогава какво правиш? :)
Ами аз лично- не ги чета. Няма да спра да следвам някого, само, защото не ми харесва онова, което му допада на него. А и щеше да е твърде скучно, ако всички бяхме твърде еднакви или харесвахме едни и също неща. Всеки си е индивидуален.
Твой вреден навик ?
Най-вредният е този.
Можеш ли да гледаш на кафе?
О, това е голям талант, който за съжаление аз не притежавам. Но, ако можех, вероятно щях да съм най-щастливия човек. Иначе моята баба е можела да гледа на кафе на времето, но вече нищо не си спомня и така и не успя да ме научи. :/
Liked by:
Angel o† sin
Loeyndomsriss
Anonymous
Огън и страст :)
Алоха. Къде се крие щастието когато сме тъжни ? Лек/а Ден/Вечер
В самата тъга.
Знаеш ли, че понякога тъгата може да е много по-градивна, от колкото щастието?! Или, когато си тъжен, може да имаш много повече настроение да твориш строфи (например) или да рисуваш, от колкото когато си щастлив.
Освен, ако не си попаднал в апатия, но.. и тогава сигурно може да се прави нещо интересно, нали?
Знаеш ли, че понякога тъгата може да е много по-градивна, от колкото щастието?! Или, когато си тъжен, може да имаш много повече настроение да твориш строфи (например) или да рисуваш, от колкото когато си щастлив.
Освен, ако не си попаднал в апатия, но.. и тогава сигурно може да се прави нещо интересно, нали?
Довърши. ''Тогава, аз се обърнах към него и му казах...''
Тогава аз се обърнах към него и му казах, че ако излезе от тази врата толкова ядосан и нежелаещ да ме изслуша, най-добре е да я затвори завинаги и никога повече да не се връща.
И той остана.
И той остана.
Next
