razkaji nqkoq istoriq
Тази сутрин тя се събуди много рано. Не знаеше защо. Просто се събуди. Огледа стаята си- първо очите ѝ обиколиха тавана, след това стените и накрая към краката си, които бяха покрити със завивка. И точно тогава, видя още едни крака.
- О, ужас! - помислих си. - Какви са тези крака? - след това обръщайки се с ужас надясно, за да провери кой е притежателят на краката, установи, че това той. Не той, а Той! Той, самият той.
Нямаше и спомен от предната вечер. Не помнеше какво се случи. В съзнанието ѝ изплуваха кратки спомени - някакъв бар, телефон, чаши... Главата адски я заболя и тя се тръшна в леглото. Трябваше да си намери Аналгин, защото това главоболие щеше да я съсипе. Тя стана и облече халата си, понасяйки се към кухнята. Трябваше да разбере защо той е в леглото ѝ или поне да опита да си спомни. Не трябваше той да разбира, че тя е била толкова пияна предната вечер. Не и Той. Не и бившото ѝ гадже.
Тя наля чаша вода, а след това погълна хапчето, което щеше да сложи край на мъките ѝ. Погледна се в огледалото.
- Леле, майко! - каза тя. - Трябва да махна този размазан грим от лицето си и то веднага!
И побърза да си намери мокрите салфетки. Влезе в банята, за да си вземе един освежаващ душ. След това се подсуши и си направи кафе. Внимателно взе дневникът си и описа спомените си, след това затвори очи и се опита да си припомни нещо.
- Хей, добро утро! Как си?- познатият глас на бившия ѝ я стресна. Беше се облегнал на касата на вратата полугол и изглеждаше така секси. Тя прехапа устни. Май вече се досещаше какво се е случило. След телефонният им разговор тя се разстрой, реши да излее мъката си в един местен бар и явно е попрекалила с алкохола и танците, защото очевидно му се е обадила.
Той поклати глава усмихвайки се, подсвирна с уста и се запъти към кафе машината.
- Май някой не си спомня вечерта, а? - обърна се той с вече готовото ароматно кафе в ръцете си.
- Добре, Том, печелиш! Не си спомням какво се случи снощи и как ти се озова в леглото ми, обаче каквото и да съм казала, съм била достатъчно пияна, за да го кажа и това не означава, че то е 100% вярно и ... - том реши да я прекъсне.
- Виж, Таня, нищо не си направила, спокойно. Снощи беше тежка вечер и за двама ни. Аз размислих над решението си и те потърсих, ти ми каза, че ти е зле, че някой е пуснал нещо в чашата ти. Попитах те къде си, ти ми каза, а след това аз дойдох. Когато се озовах в бара, ти стана и тръгна към мен, беше бледа и просто.... припадна. Това е.
Таня не можеше да повярва. Наистина ли тя, която даваше мило и драго Том да бъде до нея винаги, му е позвънила, той е дошъл... Той е дошъл?! И тя е припаднала, той я е прибрал в дома ѝ и я е сложил на леглото. Дали е така? Май не ѝ се вярваше...
- О, ужас! - помислих си. - Какви са тези крака? - след това обръщайки се с ужас надясно, за да провери кой е притежателят на краката, установи, че това той. Не той, а Той! Той, самият той.
Нямаше и спомен от предната вечер. Не помнеше какво се случи. В съзнанието ѝ изплуваха кратки спомени - някакъв бар, телефон, чаши... Главата адски я заболя и тя се тръшна в леглото. Трябваше да си намери Аналгин, защото това главоболие щеше да я съсипе. Тя стана и облече халата си, понасяйки се към кухнята. Трябваше да разбере защо той е в леглото ѝ или поне да опита да си спомни. Не трябваше той да разбира, че тя е била толкова пияна предната вечер. Не и Той. Не и бившото ѝ гадже.
Тя наля чаша вода, а след това погълна хапчето, което щеше да сложи край на мъките ѝ. Погледна се в огледалото.
- Леле, майко! - каза тя. - Трябва да махна този размазан грим от лицето си и то веднага!
И побърза да си намери мокрите салфетки. Влезе в банята, за да си вземе един освежаващ душ. След това се подсуши и си направи кафе. Внимателно взе дневникът си и описа спомените си, след това затвори очи и се опита да си припомни нещо.
- Хей, добро утро! Как си?- познатият глас на бившия ѝ я стресна. Беше се облегнал на касата на вратата полугол и изглеждаше така секси. Тя прехапа устни. Май вече се досещаше какво се е случило. След телефонният им разговор тя се разстрой, реши да излее мъката си в един местен бар и явно е попрекалила с алкохола и танците, защото очевидно му се е обадила.
Той поклати глава усмихвайки се, подсвирна с уста и се запъти към кафе машината.
- Май някой не си спомня вечерта, а? - обърна се той с вече готовото ароматно кафе в ръцете си.
- Добре, Том, печелиш! Не си спомням какво се случи снощи и как ти се озова в леглото ми, обаче каквото и да съм казала, съм била достатъчно пияна, за да го кажа и това не означава, че то е 100% вярно и ... - том реши да я прекъсне.
- Виж, Таня, нищо не си направила, спокойно. Снощи беше тежка вечер и за двама ни. Аз размислих над решението си и те потърсих, ти ми каза, че ти е зле, че някой е пуснал нещо в чашата ти. Попитах те къде си, ти ми каза, а след това аз дойдох. Когато се озовах в бара, ти стана и тръгна към мен, беше бледа и просто.... припадна. Това е.
Таня не можеше да повярва. Наистина ли тя, която даваше мило и драго Том да бъде до нея винаги, му е позвънила, той е дошъл... Той е дошъл?! И тя е припаднала, той я е прибрал в дома ѝ и я е сложил на леглото. Дали е така? Май не ѝ се вярваше...
