Писмена анкета на тема "Напитки":
1. Вода или Чай
2. Кафе или Горещ шоколад
3. Пунш или Натурален сок
4. Фреш или Шейк
5. Алкохол или Коктейл (алкохолен)
Изброй няколко напитки, които пиеш най-често. Правиш ли си домашни смутита/сокове/фрешове? Ако да, какви?
1. Вода 2. Кафе 3. Натурален сок 4. Фреш 5. Коктейл Правя си домашни сокове, да. Дори има един от лимони, който седи недоизпит в хладилника и днес мисля да му видя сметката. Често пия кафе с мляко. Дори в момента. :)
Аз нямам такива наблюдения, честно казано. Приятелите на гаджетата ми, дори тези, с които не сме имали кой знае какви сериозни отношения, винаги са се държали много добре с мен. Така излиза, че вероятно всички са имали сериозни отношения към мен, пък не е така. По-скоро отношението на мъжът към майката е показателно за отношението, което ще има към теб. И е много важно да слушаш за това как говори за момичетата, които са си отишли от живота му. Ако непрекъснато ги обвинява за това, че са били еди какви си (знаеш как мъжете определят често бившите си), то и ти някой ден ще бъдеш такава за него. Имам много такива примери в живота си. На младини смятах, че просто, защото момичето го е наранило, той говори по този начин за нея (заради егото), обаче в последствие и с опита си, разбрах, че нещата не са точно така.
Реших всяка седмица да задавам въпроси на една тема. Тази седмица темата е опит в интимен план, а днешният въпрос е: Кое е най-фрапиращото нещо, което ви се е случвало или сте чували да се е случило на някой друг по време на секс? Ако въпросите ви се струват твърде лични, не отговаряйте.
Ха-ха. Бяха ми разказвали история, в която решават момиче и момче да правят анален секс. Тъй като на момичето ѝ било некомфортно отзад, дава разрешение на приятеля си да постави Лидокаин на члена си. Маже се нашият обилно и започват акта. В даден момент, обаче на него му изтръпва и се подува, а тя се постяга и така се заклещват. След известно време борба да се справят със ситуацията, решават, че няма да го бъде и звънят на Бърза помощ. Представяш ли си реакцията на медиците, когато са видели двамата дибидюс голи и заклещени така? XD
Наистина ме заинтригува адски много! Нямам търпение да излезе романа ти и да си го купя! Убедена съм, че ще бъде уникално явление с този твои начин на мислене и стил на писане, особено в любим на толкова хора жанр и начинът, по който ще го представиш на публиката. 💖
Обожавам те, Ками! Толкова много надежда ми вдъхнаха думите ти. Между другото една малка тайна - започнах да работя по продължението на книгата. Така че в момента ще ми трябва много нова муза и герои, както и събития. :) Ще е интересно, защото около два месеца бях в застой. :)
Българите, които живеят в чужбина смятате ли, че е редно във вкъщи поне да разговорят на български, когато говорят помежду си, а не и тогава да говорят на чужд език, както накои правят или мислите, че не е нужно?
Мисля си, че е добре за децата да знаят и учат български, в случай, че наистина планират да се върнат в България. Знам, че блянът на всеки българин, който живее извън България е тук един ден животът да стане по-добър и да могат да се върнат. Само, че изглежда доста утопично. И някак е като взаимно противоречащи се факти. Очакват друг да направи държавата по-добра за живеене. Това е много странно съждение, всъщност. Това е все едно вместо да се научиш да си връзваш обувките сам, да чакаш някое дете от някъде да се пръкне и да ти ги върже, просто, защото ти не си се научил. Много ми е странно това схващане. Да, напълно разбирам причините, заради които напускат България. Да, тук е много тежко и постоянно се случват някакви огромни бели. Законите ни са под всякаква критика. Знаеш ли?! Онзи ден гледах един епизод от предаването "Втори план" на Карбовски, в който се състоеше интервюто на бащата и вуйчото на убитата по особено жесток начин 18-годишна девойка в село Галиче. Случаят е, че момичето си е било вкъщи, баща ѝ е бил в чужбина. През нощта злодеят се промъква през мазето и решава да я обере, но междувременно я удря с предмет в главата, тя припада, той я изнасилва, а след това я намушква и я оставя да кърви. С парите, които е откраднал си купува телефон, дънки, колонка. Злодеят е само на 17 години и след случаят му дават едва 12 години затвор, като това е максимална присъда. В САЩ, междувременно (понеже обожавам напоследък да гледам IDx) за такова престъпление се дават 20 години затвор, без право на замяна. А, ако е имало и предишни случаи за опит за убийство (както въпросният има), обикновено е доживотен затвор без право на замяна. Опечаленият баща на убитото момиче очаква правосъдие, но в интервюто си казва, че не би се върнал повече в България. Т.е. пак се чака някой друг да ни оправи. Много е странно това схващане, наистина. Ежедневно на втори терминал заминават милиони и са много малко тези, които се връщат. На територията на страната ни остават главно инвалиди, пенсионери, малцинство и слабо грамотни. Кой от тях се очаква, всъщност да ни оправи?!
Привет ^^, любопитно ми е как решаваш темата и формулирането на онзи тип въпроси, които пускаш от време на време, където подканваш хората да ги продължат, или да създадат хората от тях кратка история?
Както добре знаеш се занимавам с писане. Понякога може с дни да мисля какво да задам на всички ви като въпрос (ето, наскоро дори не съм го правила), но понякога ми хрумват. Как ми хрумват - след като нещо съм прочела, попаднала съм на някой отговор в Аск.фм или нещо ме е грабнало. Понякога използвам стари въпроси, които са били зададени на мен, за да ги задам на други, за да видя те как ще отговорят. Понякога, пък, е нещо, което дълбоко ме вълнува. Идеята на профила ми тук е да си направя последователи (честно, няма да го крия). Много бих искала да се запознаят с моето творчество, за да мога дам на себе си възможност някой ден, когато книгата ми види печат, да има наистина хора, които да се интересуват от нея. Не ми се иска да е поредното издание, което да събира прах някъде по стелажите на моите приятели. Голямата ми и най-съкровена мечта е да мога да стана популярен автор. Имам ужасно и огромно желание да се занимавам с това. Често в написаното от мен творчество съм използвала, както лични свои истории, така и такива, с които съм се сблъсквала, запознавайки се с нови хора. Понякога това, което пишете ми дава идеи как да направя дадена своя история още по-вдъхновяваща. Изследвам ви с моите въпроси. Интересувам се всеки от какво се вълнува, за да мога някой ден да му дам такова четиво и да му бъде интересно. Колко много честност има в този отговор, обаче. Ами така де, няма смисъл да лъжа. Повярвай ми, не търся пари от цялата тази работа. Не, напротив. Търся начин, по който да разкажа една истина, която би трябвало всеки да я знае. Просто по друг начин. През един фентъзи поглед. :) Та, така ми хрумват.
Писмена анкета на тема "Цветове":
1. Бял или Черен
2. Сив или Червен
3. Жълт или Оранжев
4. Зелен или Син
5. Розов или Лилав
Имаш ли любим цвят? Харесваш повече светлите или тъмните такива? 💎
През 1445г. всички камбани в Москва започнали да бият едновременно и хората помислили, че е краят на света.
Същият феномен се повтаря през 1802 г.
Кой е той?
При земетресение е задължително да се даде някакъв сигнал за него. Обичайно става и с тенджери с лъжици, звънци, сирени и всякакви методи за известяване. Предполагам, че по същото време се е случило такова.
Писмена анкета на тема "Предмети в училище":
1. Математика или Физика
2. Български език или Литература
3. История или География
4. Химия или Биология
5. Музика или Изобразително из-во
Кой е (беше) твоят любим предмет? Какви чужди езици изучаваш (си изучавал/а)?
Ох, нито едното. Но ми се иска да си припомня физиката. Литература. (любим предмет в училище) История. (любим предмет) Биология. (харесваше ми) Музика. Най-много харесвах литературата. :) Италиански, английски и френски. :) След като завърших започнах да се самоуча на руски, но мога само да го разбирам.
Сега малко по така въпроси.
Нямаш право да казваш “нито едното, не знам).
Какво предпочиташ:
•Да заседнеш в асансьор или да заседнеш на лифт?
•Да си отрежеш пръста на кракът или да си махнеш целия нокът на кракът?
•Да заспиш завинаги или да нямаш възможността да заспиш някога и да имаш халюцинации.
И двете са ми се случвали. И не се паникьосах. :D В асансьорът седях около 2 часа. На лифта също толкова. Честно казано на лифта беше по-интересно. В асансьорът ми беше много скучно. Предпочитам да си махна нокътя. Пак ми се е случвало. XD Предпочитам вечния сън.
55 точки От 30 до 60 точки В предишното си превъплъщение сте водили уседнал начин на живот. Били сте прекрасно цвете, дори величествено дърво. Вероятно е също така да сте били домашна котка или декоративно кученце. Може да сте имали кралство, мина или ранчо.В следващото си прераждане ще водите активен начин на живот. Може да се родите отново като пеперуда или овчица из планински ливади. Активен начин на живот водят и артистите, пътешествениците, летците, стюардесите. Така че можете да бъдете една от тях.
Ако учителите също имаха бележници, в които да бъдат оценявани от учениците, как щеше да се промени учебният процес? Примерни категории:
"Отношение към учениците и уч. материал"
"Умения на преподаване"
"Начини на изпитване"
Добави друга категория, която също трябва да присъства при оценяване.
Няма, а трябва да има. Когато работиш с клиенти, обичайно е много важна обратната връзка. Учителите обичайно разчитат на нея при родителските срещи, но не всички родители имат поглед над учебния материал и начинът, по който децата им го усвояват. Затова и "обратната връзка" често се губи. Отношение към учениците или даден ученик е добър вариант. Лично аз намразих италианският език в училище заради класната ми, която ме беше нарочила, просто, защото не ме харесвала. Това ме беше накарало да изгубя всякакъв интерес към учебния материал и да мразя часовете си при нея. Винаги аз бях виновна. Бих добавила: "Начин на преподаване", не само "умения". Защото е много важен начинът, по който ще поднесеш дадените знания. От край време съм установила, че децата учат много по-добре, когато го превръщаш във форма на игра. Между другото много пъти са ми казвали, че бих била добра учителка, ако започна да се занимавам с преподаване. Работата ми е да обучавам хората на моята дейност и съм установила, че след като минат школовка при мен стават машинки. :) Не, че се хваля (добре, де, хваля се), но това е важно. Как обяснявам на даден човек за моята работа? Ами... превръщам го в шеги. Давам много тъпи примери за работен процес, който дори да им се стори смешен, за да го запомнят. Но е факт, че работи. По същият начин навремето в колежа имах един преподавател по право, който вечно ръсеше виц след виц, за да усвоим материала. Познай - до ден днешен си спомням по-голямата част от казаните от него неща точно поради тази причина. :)
Ох, вчера го слушах, докато бях в банята. Общо взето сцена, в която мъжът си признава чувствата на жената с дадени думи и казва: "Ще те разбера, ако повече не искаш да се виждаме.". А тя също споделяща чувствата му, му казва нещо още толкова клиширано като: "Не, те са споделени. Аз винаги съм искала да ти го кажа..." (Аз започвам да издавам странни звуци на повръщане, след като чуя тази реплика.) Много голямо клише. Чак ми е писнало. Винаги знам какво ще отговори тя. В книгите, например, започнах да забелязвам същото това клише, особено в любовните романи. Много ми е тъпо като го срещна.
Предпочитате да родите секцио или нормално?
Защо?
Момчета, а вие как смятате, че е по-редно вашата жена да роди?
Честно казано мен ме беше страх да родя секцио. Даже молех докторите до последно, ако трябва да ме измъчат, но да не ми позволяват да родя секцио. Изпитвах огромен ужас от това да ми режат още веднъж корема. Родих нормално. Беше много велико, честно казано. До 10 см разкритие се държах мъжки и говорех с най-добрата си приятелка по телефона, и си разказвахме вицове. Като усетих вече, че вървя към раждане, а нямаше акушерки около мен, тръгнах по коридора да търся някой, защото раждам. Беше много смешно, защото между контракциите и напъните, успях да се разкрещя на една акушерка за това как бебето всеки момент ще излезе, а няма никого. И АЗ РАЖДАМ! Екипът, на когото попаднах беше много добър. Слушах внимателно какво ми повтарят, какво ми казват да правя. Когато ми казваха "напъвай", напъвах. Когато ми казваха да дишам, спирах да напъвам и просто дишах. Никога няма да забравя моментът, в който бебето излезе цяло. Беше секунда сякаш си излязох от тялото и се върнах. Толкова странно чувство. Не болезнено. Всъщност, самото раждане не се усеща (това с цел да успокоя момичетата, които се страхуват от това да родят нормално) и дори не боли. Но не е от най-приятните неща. Колкото до "супер болезнените контракции", честно казано бяха в пъти по-малко болезнени от това да ме боли гастрита. Смятай, след като с контракции си говорех с най-добрата ми приятелка по телефона, колко всъщност са били болезнени. Е, не е от най-приятното чувство, но пък си заслужава. Бебето ми беше живо и здраво. Беше голям войн. 2,250 с големина колкото коте- 45 см. :) Тъй като, както съм казвала преди тук, родих преждевременно. Освен да пожелая на дамите успех и да не се панират толкова много. Няма нищо страшно и нищо кой знае колко болезнено. П.П. Кюретажът, скъпи момичета, е в пъти по-болезнен, отколкото раждането. ;)
Добре ми беше, когато брат ми ми казваше "како". Само че след като навърши 18 и стърчеше две глави над мен, някак си ми беше вече неудобно да ми казва "како". Започна да се обръща към мен със "сестра ми". :) Често ни питат дали не сме гаджета, а той е цели 6 години по-малък от мен. Обаче понеже е брадат мамут с дълга коса и размери на гардероб, а аз съм ситничка и малка... Та да.
https://www.youtube.com/watch?v=Urdlvw0SSEcНапоследък я слушам доста, защото се опитвам да я науча, за да я изпълнявам. И в реалния ми живот тази песен много отговаря на отношенията ми с половинката. :)
Сутринта. Търсих прясното мляко, което беше хванало крака от барплота. Обърнах цялата къща и звънях 100 пъти на мъжа ми да го питам къде го е оставил, но спомените му стигаха до барплота. Даже започна да се шегува с мен и да ме пита: "А къде е млякото?". Аз бях в истерия, защото не обичам кафе без мляко, но пък исках да допия предишното мляко. И накрая какво мислиш? Малкият имал пръст в цялата работа. Взело си го детето и го скрило в чекмеджето в неговата стая. А го питах 100 пъти: "Ти пипа ли млякото", "Не, мамо, не". "Сигурен ли си?", "Аз не пипал мляко". Та така.
Психо 2
Филмът "Тексаско клане" става реалност ,а с теб са двамата ти най-близки приятели .
Оня с маската и триона се появява ,какво ще направиш ?
Единствения ти вариант е ATV което има място само за едни човек . Би ли изоставил/а приятелите си ,а мислиш ли ,че те биха те заебали ?
Взимам свръх доза приспивателни, давам на другите двама, ако поискат и се предавам в ръцете на съдбата. Дано кожата ми да му седи добре на човека. До колкото ги познавам - не биха ме оставили. Но пък в ситуация като тази де да знаеш човек как би реагирал.
Отиди в секция "Най-добри"/"Най-харесвани" твои отговори. Скролни 3 пъти надолу. Избери един от въпросите, до които стигна и публикувай линка към него. Би ли отковорил/а по друг начин на него, ако ти беше зададен сега? п. п. Ако имаш много малко отговори, запази този въпрос за бъдещето.