Snow White Queen

Удрям го малко на черен хумор, но...
"Ефектът на пеперудата: 2019-та някакъв китаец изяжда полужив прилеп в Ухан, заради което 4 месеца по-късно в България ни свършва тоалетната хартия."

---

Ох, човек, наслушах се през последните дни на какви ли не заговори, че даже и световни, в които всеки мъдри и мисли от какво било, какво ще стане, какво и къде. Толкова ми писна тази тема, че съм повела "кампания на позитивните новини" във Фейсбук.
Когато се разбере - тогава. Виновен е човекът като цяло. Не един или двама, а всички, защото мутацията на вирусите е благодарение на човешката дейност. Независимо дали става въпрос за "изпуснат вирус" или просто за вирус, който си мотира благодарение на околната среда, която така "добре" поддържаме напоследък. Не съм от онези супер крайни еко активисти, но смятам, че хората се отнасят немарливо към природата и действително не мислим за следващите поколения.
Когато се разбере всичко... ще е твърде късно за икономиката на целия свят. Дори не мога да си представя какво ще бъде. Дали всичко ще бъде по старому или ще се състоят нови промени в живота ни, за които дори не сме подозирали. И изобщо кои сме ние пред световните господари? Анонимните навремето ни определяха като просто номера. И реално погледнато ние сме само едни цифри и нищо повече.
Мисля си, че от цялото ни човечество зависи какво ще има и какво ще се случва занапред. Нека да приемем този съдбовен урок като начин да оцелеем и да бъдем всички заедно занапред, а не като поредната пречка.
Съединението правело силата, а ние така сме забравили за това.

View more

Много такива повратни токи в моя живот. Има огромна разлика от това каква бях в моето минало и каква съм днес.
Последната беше преди 3 години, която напълно ме откъсна от света за две години. Изолацията, в която сме принудени да живеем днес беше част от живота ми само преди година. Буквално не ходех дори и до магазина, дори не изпитвах желание от нови познанства. Станах мнителна към всички нови познати, които "случайно" се опитваха да ме добавят в някоя от социалните мрежи. Не общувах с почти никого, дори и онлайн. Изпитвах панически страх от покана за кафе. Доста време ми отне да се събера и да изляза от това състояние. Първата една година беше най-трудно, честно казано. Всички ме гледаха със съжаление в погледите, а реално никой и нищо не можеше да ми помогне. Хората говореха за мен. Беше ужасно. Точно затова исках да се затворя и да не общувам с никого. Разчитах най-вече на забравата. Когато случаят се позабрави, вече малко по-спокойно мога да ходя по улиците и да общувам. Но както казах това е от скоро, от около една година. До преди това си беше моят малък ад.
Бих казала, че ми подейства зле, но от друга страна - добре, защото сега, например, не ми прави такова впечатление сегашната ситуация. Аз вече съм била в нея достатъчен дълъг период от време, за да знам, че мога да се справя. Т.е. даде ми някакъв опит в живота. И сега, докато някои се побъркват зад 4-те стени, аз си намирам нови и нови занимания.

View more

Май само това не съм.
Обаче за сметка на това детето изпраща какво ли не на когото се сети. Онзи ден беше звънял на всиките ми контакти в месинджър. Хората чак ми пишат: "Не мога да говоря в момента", обаче той продължава да си звъни. Скрил се като малко мишле в стаята и цари едно небивало затишие. Отивам да видя какво се случва (затишието е на беля) и го хващам как си говори с мама. Как е набрал мама - не знам. Та той е само на три. Обаче водят пълноценен диалог. Включил камерата моят малък юнак и рекламира играчки, и успоредно с това не пропуска да отбележи, че следващият път, когато се видят мама трябва задължително да му носи яйце.
И чувам мама от другата страна как пита за мен:
- А майка ти къде е?
- О. - започва да обяснява нашият. - Тя спинка. Не иска буди.
Смях се много тайничко, докато го гледах как се разправя с телефона ми. Обаче после като отворих месинджър вече не ми беше толкова смешно. XD

View more

Той е птица. Някъде срещнах някакви неща свързани с него. Може да има каквито си иска заболявания, аз хората не ги деля, но да дойде в профила ми и да започне да ме напада е доста тролско. Не харесвам тролските изпълнения, така че му прекратих шансовете за комуникация. Ако смени някога езика към мен, т.е. избере по-позитивен подход за комуникация, е добре дошъл.
Ти също си странен човек, но виж как си намерихме общ език и сме приятели от дълги години.
Знам, че в @svilenansarov се крие много ум. Знам, че ако не беше предубеден към мен, беше твърде вероятно да бъдем приятели, но... избра да ме напада. При това без никакво основание. А последното му заключение, че ми бил "високомерен тона", след като чисто приятелски му обясних как седят нещата, просто ме отказа да продължа комуникацията си с него.
И днес получих обръщение от него в една от социалните мрежи (ако изобщо може да се нарече така), в която беше коментирал едно от видеата ми. Имаше изключителен резон в думите му и от части се съгласих, но пък никога не съм намирала за нормално един човек да тероризира животно или да ръси отрова на детска площадка, с риск това да навреди на деца.
Имах усещането, че някак си се опитва да оправдае тази постъпка през едно друго движение, а нея не я оправдава нищо.
Искам да допълня, че в моя район имахме предложение за справяне с проблема, което внесохме с подписка до всички служби, но беше неглижирано от тяхна страна. Имаше и протести, след като едно дете влезе в токсикологията заради отровата, която беше разпръсната. Мисълта ми е, че се опитахме (знаеш, аз се боря до край), но и Зоополиция, и Подай лапа ни вдигаха насреща ръце и ни казваха, че няма как да стане, ако кмета не го разреши. Той обещаваше, но на практика точно това не го свърши (а и доста други неща).
Боли ме, че след всичко това хората решиха да решат проблема по този адски краен начин. Знам, че не са имали друг избор в техните очи, но все пак - не това е начинът.
Искам само да споделя, че преди години имах две прекрасни кучета и една любима котка в двора. И трите животни бяха отровени с антифриз от моя съсед. Защо? И той не знае. Просто, защото е решил, че семейството ми му пречи и си търси различни начини, за да го тормози.
Та не разбирам хората, които убиват животни безцелно. Бих могла да оправдая тези, които се хранят с тях, но все пак домашните любимци не са част от препитанието ни днес.

View more

Веднъж ми се случи да ми се обади телефонен измамник. Вдигнах му, каза ми първото и второто име. И сметнах, че не е служител на каквото и да било, след като използва точно тях, а не фамилията ми. Казах му: "Да, на телефона".
- Обаждам ви се от Х банка. Имате да заплатите вноска по кредита, ако не го направите до края на деня ще трябва да предадете сумата доброволно на нашите служители.
Идеше ми да се задавя от смях, обаче запазих самообладание и казах следното:
- Господине, Вие наясно ли сте, че се обаждате на журналист на служебен телефон и този разговор се записва? А наясно ли сте, че ние журналистите работим в пряка връзка с МВР? Така, че по-добре бързо затвори телефона и повече не се обаждай, защото точно до 2 секунди ще те локализирам и ще има да ми трябваш.

---

Чу се затваряне.
Две минути по-късно имах пълната информация за това чия е картата и от къде ми се обаждат.

---

Имах и друг случай от миналата година, в който някаква дама от ВиК в някакво село, упорито звънеше на мъжа ми за някаква неплатена сметка, и търсеше Надя. След като многократно ѝ беше обяснено, че Надя няма на този номер, жената продължи да звъни. Един ден имах неблагоразумието да ѝ вдигна аз. Тази отсреща направо започна да ми крещи. Помолих я със спокоен тон да се легитимира, а след това ѝ обясних.
"Госпожо, тук такава личност на този номер не съществува. Опреснете си системата и вижте защо сте сбъркали този номер. Съветвам Ви да не се обаждате повече на този номер, защото следващият път човекът, който ще Ви вдигне ще е моят адвокат и ще сте обвинена в телефонен тормоз."
Недоумявах как 400 пъти можех да обясних на някакъв Х служител, че няма такъв човек на този номер и той упорито да продължава да го търси.
Все пак предадох номера на адвоката ми, за да се застаховам, че няма повече да се обади.

---

Иначе сега на въпроса - малоумно е това с приложенията, защото доказано жертви на измами са предимно възрастни хора. Те едва ли имат смартфони, с които да си трият непознатите номера. Трябва да се използват други ресурси за уведомяване на населението, а именно всички медии. Да има такава кампания или нещо, за което да се вдига ежедневно много шум. Може би да има постери по всички градове и села из цяла България за това как да различиш телефонните измами.

---

Баба ми, между другото, доста добре ги оправя опитите за телефонни измами с изречението "кое от децата ми си" или "ама аз имам момче". Тя има само дъщери, но това няма значение, защото тя много добре знае, че едва ли някоя от нас ще звънне на домашния ѝ телефон. С нея говорим безплатно по телефоните, а когато не можем използваме други мрежи за свързване.

View more

Да, а това далеч не е единствената история, която съм чувала за нея. Дори имам една от първо лице.
Ще се възползвам, за да напиша и нея.

---

През 2009-та година брат ми и няколко негови приятели бяха решили да посетят къщата среднощ и да проверят митовете. Включили камерите си на телефона с идеята да заснемат всичко - първо, а и за да си светят по пътя, тъй като както във всяка една изоставена къща, и там няма осветление. Влизат те, правят видео и снимки. Решават да пъхнат телефоните си в пещта, за да осветят какво има вътре в нея. Телефонът внезапно изгасва. В момента, в който дърпат телефона от пещта, той продължава да си заснема видеото, все едно за секунда е бил на пауза. Качвайки се на втория етаж, решават да излязат на терасата. Опитват се да отворят вратата към нея, но тя се е смъкнала от годините и решават да я разбият. Всичко това е заснето на видео. Започва да блъскат по вратата и да се опитат да я разбият и внезапно брат ми изкрещява: "Чухте ли това?". Но останалите поклащат глава и го обвиняват, че си въобразява. Брат ми твърдеше, че е чул бебешки плач за секунда. В крайна сметка не успяват да разбият вратата и си тръгват, а след това преглеждат снимките и видеото. На една от снимките много ясно се вижда някаква кръгла форма застанала до едно от момчетата, сякаш има лице на нея, а на записът от разбиването на вратата ясно се чуваше бебешкият плач. В мазето, все пак, ако прегледаш някъде из видеата на влогърите, които са ходили до къщата, ще видиш имената по стените Krasy и Тома. Те са ги писали. Всеки е оставял там името си от тези, които са я посетили.
Същата вечер, без да знам, че са ходили... на мен ми се присънва сън. Сънувам аз, че съм вътре в къщата и от лявата стая излиза някаква страховита кукла с разкривено лице, чиято долна част е завързана на основа от въртящ се стол. Това нещо ме напада в съня ми и аз инстинктивно го изритвам, и се събуждам от съня ми. Бях сънувала много ясно брат ми и въпросния Krasy, който е бил с тях. Разбира се, уплашена от съня на другия ден се обаждам на брат ми и му разказвам какво съм сънувала. При което той ми каза следното:
- Сестра ми, това е доста странно, но ние наистина бяхме в къщата и това, което си сънувала... точно за тази врата и местоположението, то е точно такова, както си го виждала в съня си. А тази врата в ляво, която си видяла, там ни беше доста шубе да влезем, тъй като за нея се твърди, че точно там са се случвали странните неща.

---

Разбира се след това имаше доста дълъг период от живота ни, в който сякаш някой ни беше проклел и непрекъснато се случваха странни неща на семейството ни. В частност на брат ми.
Честно казано аз нямам смелостта да вляза в къщата, а доста пъти са ме карали. Имам странно усещане около нея. Мога да я гледам с часове отвън, но вътре не мога да припаря. Сякаш има нещо в нея, ала какво - не зная.

View more

Комбинацията от прасковени и коралово червени стени винаги са ми напомняли на малък офис с приятна атмосфера. Из целия офис се носи аромат на мандарини, тъй като доказано той влияел върху клиентските посещения и финансовите постъпления във фирмата.
На дясната стена има кокетен прозорец със свенливи щори в прасковен цвят, през които слънчевите лъчи протягат ръцете си, за да осветят бюрото. Пред бюрото на коралово червената стена седи етажерка с няколко и различни папки подредени в цветовете на дъгата. Всяка една от тях съдържа информация за всеки клиент, чиято кампания сме поели. Върху бюрото ми, което е с цвят орех също има няколко такива папки и малък пластмасов стелаж в ябълково зелен цвят за настроение, монитор с изящен пейзаж, в чиято основа седят част от спечелините ми играчки от яйцата Kinder. В дясната част има и една малка пластмасова етажерка в цвят зелена ябълка - за свежест, в която се помещават и няколко различни видове договори, и която идеално се съчетава със свенливата малка палма до нея.
В лявата част на ореховото на цвят бюро съм подредила и купчинка с малки листчета, отново в цветовете на дъгата, в които ежедневно нахвърлям своя списък със задачи. А до тях моливник в абаносов цвят с декорирано слънце върху него, от който се подават няколко разлини на цвят химикалки - едната за важните неща (в червено), друга за отложните неща (в зелено), тази за договорите (в синьо), тази за допълването на информация (в черно). В едно от чекмеджетата ми съм събрала и още няколко различни маркера в четири цвята - розов, зелен, жълт и син, с които очертавам приключените неща. Там също стои и малкият ми тефтер, в който вписвам всяка една информация.
Лявата стена, пък е приютила в себе си красива дървена врата, изваяна от тиково дърво с различни дребни елементи и през която трябва да влезе всеки нов посетител.
Столът ми е въртящ и често пъти, когато отговарям на обажданията, се превръща в истински хеликоптер, който сякаш всеки момент ще се понесе в небето и ще ме отведе на мечтаната ми почивка. А зад гърба ми върху прасковената стена има едно кокетно табло с пинчета, които от време на време сменят местоположението си, когато някоя задача е с приоритет пред другата.

View more

Бившият мъж на най-добрата ми приятелка.
Той с повод и без повод говори, и споменава моето име. Виждали сме се точно два пъти в живота. Първият път на сватбата му и вторият път, когато отидох до тях, за да видя нея.
Сега теорията е, че съм му правила магии и съм правила магии на моята приятелка, за да ги разделя. И съм ѝ внушавала някакви неща. Един вид аз съм отговорна за техните истории.
Какви ли не неща чувам от него по мой адрес. Та каква съм била (сякаш ми е светил с крушка, докато спя с мъжа си), та как лошо впечатление съм му правила (защото му отказах да пия ракия с него?!). Обаче това с магиите направо ме амбицира да му ушия наистина една вуду кукла и да му я подхвърля ей така на прага. Понеже много обича да дърпа дявола за опашката и да ме обвинява за неща, за които няма как да съм виновна или отговорна.
Та... мисля си го от известно време. Болен мозък е този човек.

View more