Snow White Queen

Години по-късно ми беше трудно да възприема този ден като свой празник, при условие, че щеше да ми се случи нещо такова. Но от тогава минаха доста години и постепенно започнах да забравям случая и да прощавам на момчето за поведението му. След този случай, той беше изключен от училище. Но това няма значение, разбира се. Животът продължава.
И така. От тогава май този ден ми тръгна наопаки. Пак, драги читателю, че попиташ странният въпрос "защо", а аз пак ще ти отговоря, споделяйки своите патила.
Не помня празникът на осми март, след това, защото така и не ми се отдаде шансът да го празнувам и да бъда истински обичана на този ден. Не, че не съм била обичана, но сякаш на този ден, хората, които са били в живота ми, бяха прекалено заети или на работа, или и аз не зная къде. Но няма да задълбавам толкова много, ще ти разкажа последните 3-4 празника на този ден.
Преди няколко години беше случаят. Бях се разделила с тригодишният ми приятел, тъй като направи подли неща (това не е толкова важно) и пак на 14-ти февруари и 8-ми март бях сама. Всъщност на 8-ми март бяхме с най-добрата ми приятелка в Angel Heart (имаше едно заведение до женския пазар) и си изкарахме великолепно (от където е и записът, на който аз "пея" Cranberries- Zombie). Но го изкарахме точно като едно типично женско парти. Музика, малко алкохол и после трябваше да се приберем по-рано, защото сме момичета..
Следващата година 8-ми март беше прекаран на тъмно (тъй като с тогавашното ми гадже, с което живеехме под един покрив, поради странно стеклите се обстоятелства не успяхме да си платим сметките за ток и вода). Няколко месеца по-късно се разделихме, тъй като се оказа, че той си има нова изгора и то колежката ми от работата.
Следващият прекрасен празник беше с вече бившото ми гадже. Сутринта започна с караница, тъй като той отново се оказа "непредвидено" на работа и то точно на този ден. И тъй като така и не ме запозна с неговите родители и до ден днешен не съм сигурна дали те знаят колко празници съм прекарала абсолютно сама, защото той отново е бил на работа. И колко тъга се е изляло от очите ми. Е, да, вечерта той се появи за някакви си 1-2 часа, което оцених присърце, защото знам, че му костваше много да дойде до мен. Подари ми 2 кратки стихчета и една обувка- ключодържател. Бях много щастлива, защото наистина беше направил всичко възможно да дойде. А след това отново замина за работа.
И този осми март. Всъщност този е много странен. Настроението ми е мъгляво, защото ми се обадиха всички хора, които познавам и ми го честитиха, но един човек, от който честитката е най-желана, сякаш отново ме е забравил...

---

Е, благородно завиждам на всички момичета, които днес ще си сложат усмивките на лицето и ще отидат да красят света. :) Излях си мъката, а сега, дами, приятен празник и да пиете и за мен. :)

View more

Здравей празник!
Всъщност ти си много забележителен празник за дамите, за майките, изобщо за нежния пол, но аз 23 години не успях да те празнувам като хората. Ще се запиташ "защо", нали читателю?
Много е просто. Когато бях малка, дядо ми късаше кокичета и ми ги подаряваше за празника, защото съм неговата малка внучка. И бабите ми и дядовците ми, ми даваха по едно петаче, за да събирам парички и да си купя нещо или ги даваха на мама и татко, за да ми съберат пари и да ми подарят нещо. Момчетата в училище носеха картички по молба на учителката ни и докато ние се преобличахме във физкултурния салон, момчетата ни ги надписваха, а после в междучасието тайно някой поставяше картичка на чина ни, за да се радваме. После всяка една малка девойка от нас, взимаше написаната картичка или цветето и си ги пазехме (в моя случай до живот). Снимахме се със съучениците ми и подарявахме картички и календари на майките си, а понякога и организирахме тържество. Когато пораснахме, просто си честитяхме празника и ни беше някак щастливо, затова, че сме били уважени. И ето, че дойде черният осми март за мен. Спомням си го като един мъгляв ден, точно като днешния, в който бяхме в училище. Бях на 15. Спомням си, също така, че имахме свободен час и с моя приятелка (от ученическите ми години), отидохме до тоалетната, за да си измием ръцете. Мисля, че си бяхме взели сладолед и аз се изцапах (разбира се, аз съм си малко прасенце) и така влязохме в тоалетната, за да се измием. Тъкмо се насочих към кабината, когато влезе едно момче от съседния клас. Не го харесвах, тъй като имаше вид на побойник, а и често участваше в големи, училищни саморазправи, уважавах го, но не исках да се занимавам с него. Той се насочи към мен и каза:
- Здравей! Честит ти празник.
Аз наклоних глава и отговорих:
- Всъщност... аз още не празнувам, нали... Не съм станала жена. - Схващането ми беше, че на този ден само майките би следвало да празнуват или жените, т.е. тези които вече са големи и са хванали поне до някъде живота в ръцете си. Той ме погледна странно, изведнъж усмивката ми се изкриви в грозна гримаса и просто ме блъсна назад към отделението.
- Не празнуваш, а? Защото не си жена? Веднага можем да те направим.- каза той и се хвърли върху мен. Тогава усетих ужасния му дъх на алкохол, той беше пиян, беше мъртво пиян, защото залитна леко. Разкопча дънките си и ме притисна до стената. Опита се да ме докосне и аз му хванах ръцете:
- Какво правиш, тъпако?- изкрещях. - Изчезни като пръдня из гащи и се дръж прилично. - Побеснях, винаги съм мразела момчета, които имат подобно поведение. Започнах да се опитвам да се махна от него, всъщност да махна него от себе си, блъсках го, спомням си как приятелката ми седеше втрещена и не можеше да реагира, но видях сълзите, които потекоха от очите ѝ (като дете тя беше изнасилена, предполагам този акт на момчето ѝ е напомнило точно това). Извиках още няколко пъти, докато се борех с него, тогава една чистачка ме чу и дойде, видя го и го хвана за ухото и го изкара

View more