Snow White Queen

С това дълбоко и впито деколте на корсета ми, се чувствах неудобно винаги, но за сметка на това мъжките погледи винаги бяха привлечени в моя полза. Именно затова, в този случаи реших да акцентирам точно върху тях и повдигнах гръдта си леко нагоре, а след като видях животинският му поглед и искрата в него, се поклоних дълбоко:
- Господарю, позволете ми... - ала той дори не ме допусна да довърша, наместо това изкрещя:
-Върви си!- ала аз знаех, че той би могъл да бъде привлечен от мене и затова кротко му заговорих:
- Господарю, това, което ви трябва не е тази девица, а аз. - и внимателно започнах да му обяснявам, че на него му трябва силно момиче, което да има "добра кръв" (според схващането това са деца със сили) и от нашето съвкупление, бих му родила деца с добри гени, които да наследят неговата харизма и богатство, а аз ще бъда просто послушна съпруга, която ще ги отгледа и остави да я разкъсат, когато ми дойде времето. Докато редих всички тези думи, поклащах тялото си пред очите му, подобно на ваятелка.
Тогава чертите на лицето му омекнаха и той се нахвърли върху мен като животно. Започна да разкъсва дрехите ми и да дере кожата ми с огромните си, кървави ръце. Но той не знаеше, че зад корсета на дрехата си, аз прилежно бях скрила дървен кол. В един момент, унесен още в аромата на кожата ми, ме попита:
- Какво си ти?
Аз отговорих:
- Сукубус и изпищях в отровната болка на душата ми, която разбираше какво ѝ се случва. - и след тези ми думи, той разбра, че съм като него и започна да ме дере още по-силно и настървено.
Не помня колко време беше минало. Но си спомням, че хиляди крясъци и вопли, бяха отекли в стаята, сякаш бяха часове.
---------------------------------------------------------------
Обличах новите си дрехи и точно се чудех къде да наместя кола, така че той да не го види. Тогава той се приближи към мен и ме прегърна отзад. Постави главата си на рамото ми и докосна корема ми, казвайки:
- Между мен и теб ще излезе "чиста кръв".
Тогава аз се обърнах с кола в ръцете. От очите ми бликнаха черни сълзи. Насочих целият си гняв към инструмента, който щеше да го убие и без капка свян и жал, го пронизах в сърцето. Той падна назад с питащи очи защо съм го причинила, аз лекичко се усмихнах и от мен излезе някаква чернилка, която един ден щеше да ми даде деца и казах:
- Грешиш, нищо няма да излезе от това. - очите му се разшириха и той изчезна в нощта.
---------------------------------------------------------------
Измих кръвта от момичето и я свестих, заедно пуснахме слугите на свобода и избягахме. Последно преди да припадна си спомням, че една жена ми каза:"Ти си в центъра на Манагуа и точно тук е нашата сила!"

---

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~КРАЙ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

View more

От там започнаха да ми разправят невероятни истории за господаря на дома, който се славел с гуляите си и разврата, който царял зад гърба на неговата годеница. И докато обсъждаха годеницата на господаря на имението, разбрах, че тя е добро момиче от бедно семейство.
- Никога не ни е пришпорвала за нищо! - каза една от слугините.
- За нас винаги е била повече от господарка, тя ни е и приятелка. - допълни другата.
Тогава трета слугиня влезе в помещението и разказа накратко, че господарят им бил вампир, всяка вечер упоявал девойката и пиел от кръвта ѝ. На сутринта, измивал кръвта и заповядвал на слугините да ѝ напълнят главата с врели не кипели, че било от божествения чай или от храната. Именно затова често готвачи били гонени от имението и хиляди хора се изредили на тази позиция. Точно тогава всички чухме тежките стъпки по стълбището и слугините ми заръчаха да бягам, но аз не можех да оставя горкото упоявано момиче да бъде мъчено още. Затова заръчах на слугините да кажат, че съм чужденка (което не беше тайна) и да обяснят на господаря си, че съм дошла да търся подслон и храна и ще се отплатя с каквото мога.
Тогава дребната фигура, за която ми бе разказано по-рано, нахълта в помещението и изгони всички слуги. А най-накрая запита мене какво търся. Обясних му спокойно, че съм чужденка и търся подслон и дрехи, и бих се отплатила с каквото мога. Мъжът ме погледна странно, а след малко заръча на слугините да ми донесат дрехи и да ми налеят топла вода в банята, за да измия калта от себе си. Докато ме миеха слугините, ми разправиха затова, че отдавна всички слуги искали да се вдигнат на бунт и да убият господаря, но се страхували, че нямало кой да ги отърве от вампира.
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
След няколко часа, докато седях и четях кротко книга в една от стаите, в която ме бяха настанили, чух как господарят вампир и неговата годеница се прибират. Промъкнах се из сенките на стълбището и през процепа на вратата на стаята видях целият акт. Моментът, в който вампирът ѝ даде упояващото средство, моментът, в който бедното момиче легна на леглото и моментът, в който безскрупулния и нагъл господар се нахвърли върху шията ѝ, за да нахрани своето тяло. Чух звуците от смучене и почувствах, че ми се гади, а след това видях как кръвта заля леглото и изцапа белите премени на момичето и чаршафите. Не помня колко време седях така вцепенена, но в един момент почувствах, че нещо трябва да направя и внуших на вампира да остави нещастната девойка. Той помести огромното си туловище и точно, когато застана над мен, видях отвратителната му, почти демонска физиономия. Рошавата му коса, омазана с кръв, мъртвешко бялото му лице, синьо- белите му очи и стиснатите му тънки устни. А дъхът му вонеше на желязо, примесено с алкохол. Миризма, която никога няма да забравя.
Аз от своя страна бях облечена с впита рокля, с дълбоко деколте и корсет в кремав цвят, прилични за ония години...

View more

Искам да мога да издам книгите си един ден. Това е най-главната ми и велика цел, която смятам да оставя "от" и "след" себе си. И по тоя повод нещо за теб:

---

Намирах се в свят, който не беше отбелязан на картата. Беше нещо като "Светът на фантазиите", защото хората в него, притежаваха различни сили и умения. Тези хора бяха необразовани за света отвъд решетките на техния малък свят. Те не бяха запознати с думичката "демокрация" , "образование" и "бедност". При тях всеки, който се трудеше, наравно с положеният му за деня труд, получаваше онова, което му се полага. Но онова, което беше всеизвестен факт в тази местност, беше огромното богатство на нефт, което това място притежаваше. Ала местните хора наричаха тази земна благост "злато, с което поробват белите" и бягаха от него като дявол от тамян.
Местният език, който се говореше на това странно за мен място, беше съпроводено с думички, които аз не разбирах, но някои от по-интелигентните обитатели, говореха и френски. Причината да знаят този европейски език беше, че много пъти при тях бяха идвали хора от цивилизацията и се бяха опитвали да съградят нещо като икономика и образование, ала местните безброй пъти бяха отказвали, опитвайки се да запазят културата си и нещата, в които те вярваха и приемаха като знамение от боговете. Една от привичката в културата им, беше консумирането на напитката "манагуа", от там градът носеше същото име.
Така от дума на дума, местните ме упътиха към най-близкото имение, което се намираше само на няколко километра от пазара, на който различни търговци от местността, излагаха своите стоки: кожи, коприна и други билки, които по-скоро се използваха за лечение и бита. Времето по тези места беше спряло, а освен това и не си спомнях как по-точно се бях озовала там. Но някаква кал се стелеше от дрехите ми и исках по-скоро да се измия.
Когато влязох в имението, заварих две момичета да си шушукат скришом от другите. На пръв поглед бяха нещо като слугини и трябваше да помагат на останалите слуги, които бродеха из къщата. От време на време, покрай двете шушукащи девойки, минаваше един набит господин, който беше заможно пременен в странни, богати одежди. По-късно, когато установих контакт със слугините, разбрах, че това е брат на господарят на този дом. Гореспоменатият се явявал като зъл тиранин и затова всички слуги изпитвали особено уважение към него. Полюбопитствах защо го определят като такъв, опитвайки се да прехвърля наум нещата, които бяха възможни като отговори и съвсем разсъдливо да заключа, че той просто ги е сплашил и е блъфирал, но точно тогава двете слугини ми разправиха истории изпълнени с ужасии. Този човек не просто бил тиранин, а наказвал безмилостно всички слуги, които някога решили да дръзнат и проявят неуважение към него. Славел се със способности да превръща хората в зомбита и да изпива душите им. От там започнаха да ми разправят невероятни истории за господарят на дома, който се славел с гуляите си и ...

View more

Ще позволя да цитирам един човек с инициали Б.М., който ми написа нещо в последния ни разговор:
"За мен е важно какво ми е на мен. Дълго ми пукаше за другите."
------------------
Така... по тоя повод, когато на мен ми пука за другите, е неоценено, когато не ми пука за другите, пак е неоценено. Хора, вие имате ли угодния изобщо?
-------------
Но това не е всичко. Само преди няколко часа един човек затвори вратата зад себе си, наричайки ме: "гадно, лигаво, себично същество, от което му е писнало", заявявайки, че търпението му се изчерпало. И то забележете- търпението му относно това да ме изслуша. Мерси! Всеки път едно и също. Ще се появи ли един човек, който в рамките на този ден/вечер да не ме ядоса и да ме попита чисто и просто :"Какво ти е?".

---

После на мен не ми пукало и аз не съм се интересувала...

View more

Ако ме покани на бира, бих приела, иначе относно вечерята, ще постъпя точно така:

---

1. Въпросният ме кани на вечеря.
2. Помислям си, че или ме сваля, или иска да ме опознае, или ще се опита нещо да ме прецака.
3. Мисля върху прецакването твърде дълго.
4. Мисля си:"Ако ме прецака, значи трябва да имам следните неща в себе си:
~Визитки на таксита.
~Визитки на някой бар, в който да се напия с приятелки.
~Телефонни номера на хора, които биха ме прибрали от някъде.
~Достатъчно пари, които да имам в портмонето.
~Нещо твърдо, което да е "между другото", ако нещата излязат извън контрол.
5. После се замислям дълбоко над това дали имам достатъчно пари, за да вечерям някъде.
6. Усмихвам се на непознатия и учтиво го питам къде смята да вечеряме, и на ум пресмятам колко ще ми излезе вечерята там.
7.Преглъщам, когато сумата ми се види повече от сумата, която аз бих дала за вечеря с непознат.
8. Преглъщам отново и мигам на парцали като казвам нещо от сорта:"Какво ще кажеш за някой ден, някоя бира"?
9. Мисля си:"Отговор А) Ако му е за вечерята с цел плътски удоволствия, ще отговори еди какво си; Отговор Б) Ако е с цел да ме опознае, ще се съгласи на бирата и другия път".
10. Отговорът е А, аз се замислям, поглеждам календара си и измънквам нещо от сорта, че точно днес съм заета. Казвам:"Ами като се замисля, мисля, че ще Ви откажа". После изчезвам в небитието на Вселената.
11. Отговор Б, аз се замислям, поглеждам календара си и казвам нещо от сорта на :"В четвъртък съм свободна" ...

View more