За какво си мислиш като чуеш думата ''болка'' ?
Вървях абсолютно сама в нощта. Абсолютно сама. Около мен имаше само надрусани хора, бездомници. Нормално, все пак- беше 04:00 часа. Вървях, обаче не знам кое беше по-ужасното в този момент. Че ме зарязаха насред нощта навън сама и страхът беше твърде голям или че го направи човекът, който обичах.
Обида. Това беше онова, което чувствах. И гняв. Не само на него- гняв на себе си. Гняв, че отново се бях доверила на човек, който дори за секунда не беше поставил ситуацията на везната си и избра да си тръгне. И то не просто да си тръгне, а да го направи в 04:00 сутринта.
Чувството- остра, гореща стрела, която те пронизва в гърдите. Пари болката. Толкова много пари, че чак ти горчи на гърлото. Или горчи до такава степен, че все едно ... дори не знам дали може да се опише това чувство. Горчи, точно, както горчат сълзите ти, когато някой много скъп човек си е отишъл от този свят. Но тези сълзи са още по-горчиви. Не знам как съм изглеждала, не ми и пука особено. Знам, че е било ужасно. Стълбите пред краката ми се мрежеха. Тъмнееше ми пред очите. Пулсът ми беше до край ускорен. Не знам дали в онзи момент, в който седнах на пейката не изгубих съзнание за части от секундата. Просто седях и не виждах нищо. И по-страшното- нямаше никого. Нямаше един човек, който, ако нещо ми се беше случило можеше да ми помогне. Не знам дали болката от загубен близък, взет от смъртта е равносилна, защото тя също е много тежка, но чувството, което изпитах в този момент, сякаш ме погреба...
Обида. Това беше онова, което чувствах. И гняв. Не само на него- гняв на себе си. Гняв, че отново се бях доверила на човек, който дори за секунда не беше поставил ситуацията на везната си и избра да си тръгне. И то не просто да си тръгне, а да го направи в 04:00 сутринта.
Чувството- остра, гореща стрела, която те пронизва в гърдите. Пари болката. Толкова много пари, че чак ти горчи на гърлото. Или горчи до такава степен, че все едно ... дори не знам дали може да се опише това чувство. Горчи, точно, както горчат сълзите ти, когато някой много скъп човек си е отишъл от този свят. Но тези сълзи са още по-горчиви. Не знам как съм изглеждала, не ми и пука особено. Знам, че е било ужасно. Стълбите пред краката ми се мрежеха. Тъмнееше ми пред очите. Пулсът ми беше до край ускорен. Не знам дали в онзи момент, в който седнах на пейката не изгубих съзнание за части от секундата. Просто седях и не виждах нищо. И по-страшното- нямаше никого. Нямаше един човек, който, ако нещо ми се беше случило можеше да ми помогне. Не знам дали болката от загубен близък, взет от смъртта е равносилна, защото тя също е много тежка, но чувството, което изпитах в този момент, сякаш ме погреба...