Snow White Queen

Ами всички сме имали онези контакти, които в даден момент, както са ни отговаряли, така внезапно спират да ни отчитат като присъствие.
Така имаше едно момиче наскоро, което е бивша на мъжа ми, имали си някакъв конфликт, но така или иначе аз общувах с нея много преди това. Така че мен пряко уж не трябваше да ме засяга.
Та в един момент с нея си говорехме, даже докато той беше извън България често играехме, оказа се, че тя играе същите игри като мен. Членуваме в едни и същи групи... Та преди няколко месеца ѝ бях задала някакъв въпрос, на който тя не отговори. След известно време я попитах дали една от промените в играта ни ѝ допада, какво мисли за нея. При което най-накрая получих отговор и той беше:
- Човек, разкарай се!
Мигах. Гледах. Мигах. Опитвах се да си спомня дали не съм ѝ казала нещо. Дали пък нещо не съм я засегнала. Ами не успях да открия нещо такова. Реших, че след като не съм човек, с когото иска да си говори, то няма смисъл да ми е в контактите. И я премахнах.

View more

Много са. Имам нещо скорпионско, сякаш, защото обичам да си връщам късно и мръсно. И обикновено, когато някой ме е наранил, не съм му оставала длъжна.
Мисля, че топ е преди около 10-тина години, когато едно от гаджетата ми ме заряза в центъра на София в 03:00 през нощта, защото исках да се запозная с родителите му.
(Този случай и преди съм го разказвала в Аск.)
Та след месеци, когато вече беше започнал да ме разиграва след този случай, реших, че повече така не може. Един ден се видяхме на кафе, аз знаех, че това е краят и след дълъг разговор с него, накрая му казах така:
- И между другото не е лошо да си пуснеш едни изследвания за венерически болести.
Той:
- В смисъл?
Аз:
- В смисъл, че спах със спинозен, докато бях с теб и не е лошо да си направиш едно изследване.
Взех си чантата, пожелах му успех и си тръгнах.
Обаче замръзналата му физиономия беше незаменима. XD
Мисля, че това е top of the top с най-неловките неща, които съм казвала. Беше абсолютна лъжа, но той си го заслужаваше. Наистина не съжалявам за тези си думи и ден днешен. Би трябвало, но не съжалявам.

View more

Три дни го мисля този въпрос и се опитвам да ти отговоря на него. Цели три дни и продължавам да не се сещам за такава ситуация. Сега просто ще използвам въпроса ти и ще ти разкажа друга.
Преди много години, може би бях 4-ти или 5-ти клас, братовчедка ми имаше за задача да напише стих със заглавие: "Не! На насилието". Тъй като на нея никога не ѝ се е отдавало това, а знаеше, че моето хоби е да го правя, реши да ме помоли за услуга да ѝ измисля нещо. Тя беше пълен отличник и изобщо не можеше да си представи как ще завърши годината с 5,85, а не с пълен отличен. И другото, което трябва да спомена е, че тя е две години по-голяма от мен.
Та наех се с тази задача, обещах ѝ да измисля нещо. И вечерта седнах и започнах да ѝ мисля стихотворение. Писах. Драсках. Писах в една тетрадка. И накрая се сетих за "Безглаголно стихотворение" на Радой Ралин. Взех пред себе си учебника ми по литература и на същия принцип написах стих, който беше свързан с насилието. На другия ден го дадох на братовчедка ми, а тя на нейната преподавателка. След няколко дни преподавателката ѝ я повикала насаме в кабинета си. При което ѝ казала: "Аз съм изумена от това какъв талант си! Не знаех, че можеш да пишеш така грабващо!" и я уведомила, че е изпратила стихът в местния вестник, който ще бъде публикуван там, тъй като също много допаднал на редакторката.
След няколко дни братовчедка ми ми донесе копие от броя с думите: "Престани да криеш този свой талант! Погледни къде ти стигна стихът!"
Дали позеленях от яд? Позеленях, защото там не бяха написани моите имена, а нейните. От друга страна мой стих никога никой не публикуваше, защото нашите казваха, че е загуба на време да ги пращам където и да било, и нямало да преуспея с това никога.
Обаче аз съм козирог, т.е. в зодията ми е заложено решителността ми да докажа на някого, че греша. А те не ми повярваха, че стихът е мой. След време изпратих няколко написани неща до любимото ми списание тогава "Хай Клуб", които бяха публикувани веднага. Един ден баба ми дойде и ми каза: "Това ти ли си го писала?" (под историята отдолу седяха моите инициали) И аз отговорих, че не е мое. Малко по-късно стиховете ми бяха публикувани в училищния вестник, а малко по-късно част от тях бяха напечатани на входа на училището.
Имам безброй тетрадки вкъщи с различни стихове, наистина. Но никога не съм имала самочувствието да ги издам. Предпочетох да се опитам да пробия с нещо много по-сложно от някакви си стихове (тъй като днес всички пишат такива).

View more

Понеже съм го правила вече, ще ти опиша първият човек, с когото някога се целунах.

---

Запознахме се, докато шепа момичета играехме в двора на къщата ни, а той мина с още двама негови приятели по улицата. Тъй като ние правехме детински номера се закачихме с тях, както правехме с всеки, който минеше от там, а те решиха да ни отвърнат. А аз се заядох с тях и им пожелах с вулгарни думи да си гледат работата. След около тридесет минути се върнаха и тримата, и тъй като той беше явно по-отворен, реши, че искал да се запознае с нас. И така се запознахме. После започнаха да идват всяка вечер в двора и имахме дълги нощи на разговори, в които разбрах, че е три години по-голям от мен, че е свободно младо момче. И разни други интересни неща свързани с него. Започна да се закача с мен, а аз бях доста отворено хлапе и не му оставах длъжна. Не знам дали това го привлече, но един ден просто ме попита дали искам да пробваме да бъдем гаджета и аз се съгласих. Така след някоя и друга вечер ме разходи до близкото училище, в което се събираха, за да тренират и докато седях до моите приятелки, дойде при мен, хвана ме за ръка и ме издърпа зад една плачеща върба. Попита дали може да ме целуне, а аз бях изключително срамежлива в този момент, той ме притегли към себе си и го направи. Беше много неловко за мен, защото нямах никакъв опит с целувките и се получи някакво разминаване, от което аз потънах от срам. След този случай дълго време ме беше срам и страх да се целувам, така че избягвах тази форма на интимност.
Спомням си, че беше много късо подстриган и имаше халки на ушите си. Беше висок с добро телосложение.
И че не обичаше "курвенските" номера. Каквото и да е значело това тогава. След няколко седмици се прибрах в родния ми град и загубих връзка с него. И тогава понеже не всички имахме телефони, се свързвах с него през негов приятел. Един ден реших да напиша sms дали още ми е гадже, тъй като ни делеше разстояние и нямахме никаква връзка и получих отрицателен отговор. По-късно разбрах, че момчето, през което се свързвах с него било тайно влюбено в мен и дори не го попитал, както съм искала, а директно ми отговорил вместо него. А пък на него казал, че аз съм му казала "край". Разбрах за това доста години по-късно, когато вече имахме сериозна връзка с неговия приятел. И така. Детска любов с детински край.
Обаче колко ме беше страх да се целувам, направо не мога да ти го опиша...

View more

Открих един стар мой стих, който въобще не ми хареса. Но тъй като съм го кръстила "Гибелта си нося", реших да използвам само първата му част и да разкажа каква беше причината да започна да го пиша тогава. Това не е оригиналът, както се досещаш.

---

Самота диктува нотите в мен,
а тъмнината в стаята ми се понася.
Нощта вече не нощ е, а мрачен ден,
а вятърът отвън им той приглася.

---

Защо самотна? Ще попиташ
и къде е онзи, който ме рани.
А аз мълчаливо ще опитам
да ти обясня за това колко ме боли.

---

Беше много тъжно да обичам.
И да се страхувам от чувствата едни.
Исках вълшебните думи да изричам,
но бях човекът отстрани.

---

Отстъпих го на своята приятелка,
която той по-рано сърцето ѝ разби.
Така от проста форма на мечтателка
превърнах се в онази "за другите дни".

---

А "резервата" вече беше влюбена,
беше хлътнала в него до уши.
Представяш ли си колко бях загубена?
Аз, същата аз на младини.

---

И дълго време чаках без да споделям
за онова, от което най ме боли.
Срещите ни станаха разпределени
бяха не нощи, а мрачни дни.

---

Така сляха ми се месеци наред.
Месеци и много изгубено време.
И тогава осъзнах най-пред,
че любовта ми се е превърнала в бреме.

View more

Съсипахме си ние държавата, пак казвам, защото народът избира своите управници.
След като България влезе в ЕС и не повиши заплатите на специалистите тук, те изтекоха в чужбина, където сега работят за заплати, които в България няма да получат скоро. И най-вече, парите, които взимат там са тясно съобразени с доходите им. Тук едно увеличение на минималната заплата, рязко вдига и други неща като данъци, храна и дори цените на горивото. Икономиката ни отдавна е счупена, защото когато е имало добър държавен резерв, всичко е било на жълти стотинки и сме го източили. Сега някак трябва да го върнем. След като не са се спазили препоръките от икономистите в миналото, планът Ран-ът е влязъл наистина в действие. Това е онова, което се случва сега, защото тогава, когато е трябвало да има ограничение на бюджета, нещата въобще не са се случили така.
Здравеопазването в България е сложна тема. Тъй като отдавна съм стигнала до убеждението, че когато си плащаш, получаваш добра услуга, когато обаче разчиташ на осигуровките, които трябва да ти покриват нещата изписани по здравна каса, се оказва, че те не всичко поемат. Честно казано ... не знам какво е решението на това. Аз доста съвестно плащам осигуровките си, реално имам някаква възвращаемост на тях, но да не ми се налага да влизам в болница.

View more

В живота ми много пъти съм била поставена в позицията между чука и наковалнята. И двете страни са ме дърпали към своята позиция, но аз съм отказвала да избирам, поради свои лични съображения.
Интересното на този факт е, че обикновено и двете страни искат нещо от мен. Да блокирам човек, да прекратя разговора си с друг, да спра да се виждам с някого или нещо подобно. Но не питат никога каква е моята лична позиция и защо смятам, че този контакт е важен.
В случая със Стефано, всъщност, за който така се смяташе, че имам вина, момичето, което изиграваше ролята на троянски кон сподели за това не само на мен, но и на други хора. Които малко по-късно попитаха въпросния човек, който Стефано така отчаяно не харесваше дали това е вярно и издаде източника на информацията. Всички набедиха тогава Стефано, че ми е казал, а той никога нищо такова не ми беше казвал, нито той, нито въпросното "агне". А ни каза (пак казвам, че това не беше разговор насаме, а на 6 очи) първоизточника на информацията. И тъй като съответно аз бях близка с този човек, но покрай съвсем друга история, която нямаше нищо общо с тях, изведнъж излязох "троянски кон" или там, както го наричат. Заедно със Стефано и "агне".
Другият "източник", който направи сайта, го създаде, след като цял Аск го мразеше и бях единствения човек, който го защити от всички останали. Един ден си уреди среща с едно момиче от Аск, което му върза тенекия. И тъй като аз също бях говорила веднъж-два пъти с нея по скайп, и тя не ми изглеждаше реална личност, а просто фейк профил на друго момиче, споделих за тези свои опасения и станах виновна. На една от срещите ни този същия човек, докато се опитвах да го запозная с мои приятелки, за да му дам шансът да има среда, реши, че съм го завела при тях, за да му се подиграват?! Същата вечер ми прошепна на ухото, че бил глава, която сме ритали и сме играели футбол с нея. При което аз бях в потрес и му казах, че е свободен, когато желае да си тръгне, след като не му е приятно и се чувства подиграван, макар никой да не се беше отнесъл така с него. Тогавашното ми гадже ме дръпна настрана и ми каза да не съм се занимавала повече с него, защото бил тотална откачалка. Аз не му повярвах. Цяла вечер се опитвах да го приобщя. Накрая той си тръгна. След седмица направи цял сайт за това как съм била не знам си каква си, как съм имала общо с хейтърите, които аз дори не познавах. Започна да ми пише анонимни съобщения със заплахи и глупости. Целият му аск беше пълен с мои снимки и снимки на приятели, които имат визуална прилика с други лица, които го нападали някога си. И изведнъж аз бях виновна за всичко. А се опитах да му помогна. Опитах се да поговоря с него, той се изкара жертва. И след серия от тормоз над мен и други момичета, явно жалбите се понатрупаха и той изчезна от интернет пространството. Общи познати ми казаха, че са го хоспитализирали с шизофрения в много тежка форма и е бил болен от самото начало. Но дали е така - не знам.

View more