Snow White Queen

Здрасти! Не, захар, не си досадна, това е един много готин въпрос, даже.
Според книгата "Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния" на Алън и Барбара Пийз, има доста голяма разлика между мисленето на жената и мисленето на мъжа. Според книгата мъжете са онези хора, които в древността и миналото са отговаряли за прехраната, ориентацията и други неща, в които ние жените не сме добри. Докато жената от край време е била символ на топлото, домашно огнище. Само по себе си, това е изиграло различна роля в развитието на двата индивида- мъжки и женски.
Най-честите лъжи на мъжете са относно техните чувства. Не казвам, че не ги изпитват, но тяхното изразяване протича по различен начин от тези на жените. Мъжете не говорят празни приказки, те не са склонни да дойдат и да ви прегърнат и да ви кажат някакви мили думи или поне това рядко ще се случи. И не започват изреченията си с "чувствам, че..." , не, мили дами, те не са толкова чувствителни. Или ако са, то не го показват по нашия начин.
Лъжите на жените пък са предимно от сорта на "няма да кажа това, защото ще нараня". В женската психология седи едно такова схващане, че жената трябва да бъде честна спрямо семейството си, но не всичко трябва да бъде казвано на мъжа ѝ. Т.е., ако си имате работа с нежната страна на половете, то със сигурност ще чуете доста интересни неща. И като цяло с пълното ми уважение към всички жени, ние сме си по-склонни да лъжем за някои неща. Защо? Защото се страхуваме от различни неща, които могат да навредят на нашето достойнство. Именно затова, често можем да не споделим цялата информация за себе си с човек, на който не искаме да се доверим поради някакво странно обстоятелство.
Мъжете доверяват повече неща, но те са готови, ако това нещо се използва срещу тях, да набият противника или да го сплашат до такава степен, че той да не смее да шукне.
Поне така мисля аз. :)

View more

Поради някакво странно стечение на обстоятелствата в моя живот, си избирам хора, които имат нужда от помощ.
В случая на Боби Марков, който ти познаваш, ние бяхме близки приятели няколко години наред, в последствие, след връзката ни и покрай лъжите му, разбрах, че той е много, ама много болен. Знаеш, за всички не беше приятно, след като установихме, че Боби Марков не е добре с главния мозък. И знаеш, че именно тогава всички се отдръпнахме от него.

---

Случаят на Боби Маринов е различен. Той имаше проблем още в началото на нашето познанство, но аз реших да не обръщам внимание на това и чрез факти да му доказвам всеки път, когато изпадне в своите маниакални настроения. Мнозина потребители в Аск,фм , които са имали вземане- даване с него, ще потвърдят думите ми, че в редките пъти, в които са имали комуникация с него, дори и online такава, той е смятал, че хората или се заяждат с него, или го проучват, за да го издадат на някоя служба, която да го тормози и преследва.
Имаше моменти, в които при познанството ни, Боби се държеше нормално, мило, възпитано, споделяйки същинските си проблеми, които на мен ми се видяха адски тежки. И вярвах, че след като съм приятел и мога да бъда до него, вярвайки в приятелството ни, той ще преодолее тези свои кризисни периоди на личността, че ще успея да оборя съмненията му, че ще успея да пречупя погледа му през призмата и ще го направя по-стремителен, по-нормално възприемащ света.
Опитах се да го заведа на един протест и да му покажа, че хората не са толкова страшни, колкото той смята. Също така го запознах с мои приятелки като: Ник-Анжела, Гери, Деси и други мои познати и приятели. Нямаше човек, който да не е благоразположен към него. Боби излизаше с нас и в случаите, в които бяхме повече хора, се отпускахме, изпивахме по няколко бири и се забавлявахме искрено. Боби не е пропуснал да ме оплюе за всичко това, което смята, че съм аз, но е пропуснал да спомене това, че с мен истински се забавляваше.
Той промени държанието си към мен, след като разбра, че с Атанас сме в лоши отношения. Тогава, в Борисовата градина, на една бесетка, той се наклони към мен и искаше да го целуна. Аз се дръпнах и от своя страна му обясних, че гледам на него с други очи и че така смятам, че той ще е по-скъп за мен. Точно след този случай, той често ме питаше дали не бихме могли да се видим. Виждахме се, стараех се да е по-често, но в един даден момент, той ми изписа, че всички го пренебрегваме и на него му е писнало да гледа отстрани. Тогава промени коренно държанието си към мен. Опасявам се, че Боби или е влюбен в моята личност, или просто е бил влюбен и сега търси отмъщение, затова, че не му отвърнах със същите чувства. Съжалявам, че не успях, но това не му дава повод да ме обижда, наранява или лъже по мой адрес.

View more

Здравейте хора, ще си позволя да се обърна в Аска си специално към този коментар.
Боби, извиних ти се- при това няколко пъти. Казах, че съжалявам, че съм те разочаровала по един или друг начин, сега пак ще го кажа, а за всички, на които им трябват доказателства, ще го намерят тук:
http://ask.fm/clubbrokenhearts/answer/106472108897

---

Относно въпроси дали е вярно или не: http://ask.fm/clubbrokenhearts/answer/106479092065
http://ask.fm/clubbrokenhearts/answer/106479796833
http://ask.fm/clubbrokenhearts/answer/106559370337
http://ask.fm/clubbrokenhearts/answer/106567345761

---

Относно това, че не искам да се занимавате с @winterfire :
http://ask.fm/clubbrokenhearts/answer/106476859745

---

Относно това дали съм или не съм го предала като приятел:
http://ask.fm/clubbrokenhearts/answer/106516227681

---

Относно това дали той ме е предал като приятел:
http://ask.fm/clubbrokenhearts/answer/106568593505
http://ask.fm/clubbrokenhearts/answer/106570070625

---

До тук, засега. Сега въпросът, който ще попитам всички вас е- след като съм се извинила на Боби и то няколкократно. Трябва ли да се извинявам пак, след като той отново иска да го направя или ще спре с пропагандата по моето име?
И не би ли следвало след всички тези лъжи той да е човекът, който да ми се извини?
Тъй като съм го блокирала, ще помоля всички ви- някой да му го прати като линк, белким го види.

View more

Знаеш ли? Аз не мразя Боби.
Напротив, дори смятам, че е прекрасен човек.
Всичко, което прави в онзи сайт за мен, е просто от ... хм... известна .... не знам как да го нарека.
Но аз не го мразя, никога не съм го мразила и едва ли ще го намразя.
Лъжите по мой адрес, които е изписал и разговорите, които целенасочено е изрязал и преправил не ме засягат. Засягат ме хората, които не намесил и които познавам: Висенте/ Християнги (Христо Пеев), Живко, Георги, Росен, Гери и Наско. Всички останали герои, с които ме е обвързал като някакъв си Христо, Яни и чудесии, са хора, които се свързаха с мен, след като го защитих от Димана и ми написаха как не трябва да му се доверявам.
Аз се доверих до някаква степен на него- и виж получих прекрасна страница в интернет, която носи името ми, обвинения, че съм лъжела за възрастта си и прочее.
Не знаех, че след като преполовя 6-тия месец след рожденно, нямам право да кажа, че съм с 1 година по-голяма, след като съм близо до нея. И че този факт ме прави "долна лъжкиня".

---

Защо да му се сърдя. Няма какво да му се сърдя.

View more

Продължение на приказката от вчера.

---

Тя знаеше, че нещо не е наред, но предпочете да се направи на ударена. Сигурна беше, че спомените ѝ скоро щяха да се възстановят, особено, след като е имало и припадък. А и след това загубата на спомените. Дали не си беше ударила главата?
Докато през главата ѝ минаваха всички тези мисли, Таня докосна главата си. Ала не, там нямаше остатъчна подутина, дори не усещаше да я боли.
- Том, ти сигурен ли си, че съм припадната?- попита въпросително Таня.
Том се намуси и отпи още една глътка от кафето, след това се усмихна лукаво:
- А какво смяташ, че се е случило, ако не това?
- Ами не зная, вероятно съм прекалила повече с алкохола, звъннала съм ти, за да ме прибереш вкъщи и след това съм ти се нахвърлила. Ти не си успял да устоиш на опасния ми чар и сега, след като си установил, че съжаляваш, защото сегашната ти приятелка може и да разбере, си решил да ми разкажеш цялата тази история с припадането и принца на белия кон и да продължиш да ме тормозиш... - Том запляска с ръце и я прекъсна.
- Сега разбирам защо те зарязах! - изсмя се той. - "Опасния ми чар" - придаде си вид на жена той като направи чупка с китката на лявата си ръка и изписка с почти женски глас. След това продължи със своя назидателен, родителски тон.- Нещо си придаваш важност или така ми се струва?! - погледна я изпод вежди, а след това мълчаливо отпи глътка от чашата.
Таня стана от мястото, което беше заела. Приближи се към него и обви ръце около врата му, след това го целуна по бузата, отдръпна се и процеди през език с подигравателен тон.
- Oh, My Herrrrooooo.... - засмя се, погледна го подозрително и се отдръпна от него.
Том я проследи внимателно с поглед как се отдалечава от нея. В мислите му изплуваха спомените от предната вечер:

---

Беше около 00:00 часа. С Аня пак се бяха скарали. Писна му да се карат. Взе си цигарите и излезе навън. Въпреки че Аня беше новото му гадже, той знаеше добре, че не я обича. Още обичаше Таня. Тя беше всичко за него. Почти всичко, де, защото моментите, в които тя го изхвърляше от къщата ѝ, въобще не му се нравеха. Той мразеше да се карат с нея, но това често се случваше. Обаче колкото и отвратителна да беше Таня с този си характер, в нея имаше нещо, което истински го влудяваше и го караше да я търси винаги. Той просто не можеше да си я избие от главата. Хем не си я избиваше от главата, хем не можеше да продължи с нея. Беше толкова сложна тази тяхна любов. Не можеха ли просто да се обичат...
И така той излезе от къщата си бесен в 00:00 часа. Уж да изпуши една цигара, накрая му писна и отиде в местния бар. Седна на бара и си поръча бира. И точно в този момент през вратата влезе тя- Таня. Беше облечена с къса нарязана блуза и нарязани дънки. Изглеждаше толкова обикновена, ала и толкова зашеметително. Тя беше единствената жена, която го караше да се чувства, все едно е свалил най-красивото момиче на света. Той знаеше, че нея никой не може да я притежава, ако тя не иска да бъде притежавана...

View more